Кутия с медицински инструменти на именитата английска акушерка Мери Хоулет от 19 век

От 1840г.

Емблематичната кутия на именитата шотландска акушерка Мери Ливингстън Хоулет безспорно може да се приеме като пример, отразяващ историческото развитие на английското акушерство до 20-те години на 20 век. Освен това, работата на госпожа Хоулет е помогнала на бял свят да се появят много деца.

Нека поговорим за тази емблематична кутия с акушерски инструменти

Самата кутия на Мери Хоулет и съдържанието й са предадени на д-р Франк Фьорстър в началото на 1990 година. Медикът получава сертификата (на снимката по-горе) на шотландската акушерка от болница „Melbourne Lying-in Hospital” чрез доктор Лесли Уилър през далечната 1964 година, а тя получава документа от дъщерята на госпожа Хоулет – Маргарет. Впоследствие д-р Фьорстър дарява и кутията, и сертификата на музея „Museum at the Royal Australian College of Obstetricians and Gynaecologists” през 1993 година.

Тази кутия има немалка значимост за историческото развитие на акушерството (и в частност на медицината) в Англия от 19 век, защото в тази епоха акушерството и гинекологията все още не са обособени като медицинска специалност. Самият сертификат също може да се приеме като символ на очакванията към компетентността и професионализма, които обществото гласува на акушерките.

Както се вижда от снимката, кутията е с подвижен капак, отделения за съхранение на лекарства и чекмедже, разположено в дъното. На капака й е залепен списък с медикаменти, изготвен от Робърт Макдоналд, който е именит химик и аптекар, практикуващ на улица „Great Ryrie Street”. Съдържанието в кутията съответства на всичко утвърдено от акушерството в онези времена. Тежестта й също не била за подценяване, а от кореспонденцията на д-р Уилър разбираме, че госпожа Хоулет е използвала „малка черна чанта” за домашните посещения на пациентките си.

Съдържанието на кутията включва: ембрионален стетоскоп, помпа за кърма, шише за хранене, съд, от който кърмачетата се хранят с каша, няколко стъклени предпазители за зърната на гърдите, вендузи, различни иригатори, клещи за екстракция на зъби, превръзки, бинтове, термометър за баня, вагинални душове. Музеят съхранява една от ленените престилки на и г-жа Хоулет. Тя е дарена от г-жа Патриция Томпсън през 1994 г.

Нека поговорим за кариерата на Мери Хоулет (1840-1922)

Мери Ливингстън Стюарт е родена през 1840 г. на остров Мартин край западния бряг на Шотландия. Тя пристига в Австралия със семейството си на 12 години. Шест години по-късно тя се омъжва за Хорас Хоулет. Двойката заживява със семейство Стюарт в Шелфорд, където бащата на Мери управлява „The Settlers’ Arms Inn”.

Окуражавана от д-р Уилям Дженкинс, госпожа Хоулет започва да практикува като
акушерка през 1866 година. Тя работи по професията си в продължение на 50 години. През 1872 семейството се премества в областта „Wynawang”, разположена в близост до езерото Болак, където семейството на Хорас Хоулет управлява хотел.

През 1878 година г-жа Хоулет овдовява, а грижата за шестте й малки деца остава единствено нейна отговорност. По това време има нараства безпокойството сред английското общество по отношение на работата на необразованите акушерки. Вероятно именно тази тенденция крие причината, поради която г-жа Хоулет (на възраст от 46 години) започва 6-месечното си обучение в болница "The Hospital for Women" през 1878 година. По това време името на болницата е "Lying-In Hospital and Infirmary of Diseases of Women and Children", но институцията е най-популярна с името "Women’s Hospital".
По това време сградата на болницата е на адрес "Madeline Street, North Melbourne”, който по-късно бива изместен на улица „Swanston Street, Carlton".

Г-жа Хоулет  се сдобива с любящото нарицатело "леличка", което до някъде се дължи на възрастта й. Курсът, който завършва тя, не й осигурява квалификация за акушерка, а само правоспособност по длъжността "медицинска сестра, имаща задължението в рамките на месец да посещава родилката" (терминът на английски език е: "ladies’ monthly nurse") При завършването на гореспоменатия курс госпожа Хоулет се сдобива и с удостоверение за квалифицирана медицинска сестра. Задължение на "месечните" медицински сестри е да останат с родилките в домовете им в продължение на около 3 седмици - 1 седмица преди и 2 седмици след раждането. Терминът "месечна медицинска сестра" по-късно през 1898 година се заменя с "акушерска медицинска сестра". Мисис Хоулет практикува като медицинска сестра и акушерка до 1920 година.

Сред най-характерните проблеми за развитието на английското акушерство през втората половина на 19 век са високата честота на необучените акушерки, неопитните лекари, преходната роля на "месечните" медицински сестри, завистта сред някои представители на медицинската професия, освен това, трудностите, произтичащи от далечните разстояния и бедността сред семействата също не са за подценяване.

Флорънс Найнтингейл, например, написва през 1871 година, че: „това е поради липсата на подходящи похвати за обучение", а всяка жена, която пожелае може да стане акушерка. Желанието да се въведат единни стандарти обединява работещите в родилните домове и други английски организации. Въпреки това, сертификатите и дипломите за правоспособност не дават право на завършилите да практикуват, тъй като не са официално регистрирани.

В Англия първите законодателни мерки за контрол на акушерството са въведени в парламента едва през 1890 г. Те са отхвърлени скоро след това. Трябвало да изминат 12 години, за да бъде приет първият Закон за акушерките в Англия.