Тота Венкова: първата жена лекар в България

От 1855г.

Д-р Тота Венкова се смята от българските медицински историци за първата жена доктор у нас. Освен безспорно красива, тя била умна и начетена, а в житейския си път била винаги ръководена от стремеж да помага и да бъде максимално полезна за другите.

Родният град на Венкова бил Габрово, където тя се появила на бял свят през пролетта на 1855 година. Животът й не започнал никак лесно – в невръстна възраст момичето останало сирак. Може сами да предположите, че детството й било белязано от редица лишения и от немалко тъга. Въпреки трудностите, девойката все пак успяла да намери в себе си вътрешна сила да продължи напред. Тъй като не разполагала с големи финансови възможности, в началото на 70-те години на 19-ти век тя била подпомогната с парични средства от Женското българско дружество /ЖБД/, за да учи в Габровското петокласно девическо училище. Венкова се отличила като прилежна ученичка, винаги готова да придобива нови знания. Тя се дипломирала успешно през 1873 година. Едва напуснала ученическата скамейка, Тота била назначена за преподавател в основния курс на училището, като през разглеждания период то се помещавало в Дечковата къща. В рамките на следващите близо пет години българката се отдала с цялото си сърце на учителската професия, но много скоро момичето щяло да се преориентира и към друго поприще.

По време на Освободителната война младата жена изпитала в себе си необходимост да се отдаде на сестрински грижи и помагала на ранените и страдащите във военната болница в родния си град. Още тогава тя развила нескрит интерес към евентуална реализация в медицинската област – мечта, която щяла да стане реалност съвсем скоро.

През 1878-ма интелигентната дама получила стипендия на стойност 300 рубли от Санктпетербурското дамско благотворително дружество и заминала за Санкт Петербург, за да изучава медицина. Ентусиазмът й и, на практика – обучението й, били прекъснати много скоро след това заради сериозно белодробно заболяване. Заради здравословните си проблеми /които, между другото, щели да я тормозят до края на живота й/ тя била принудена да се прибере в родината си и да се лекува. Този пореден нелек момент в битието й обаче отново не я спрял да сбъдне стремежите си. Напротив, през 1883-та Тота отново се върнала в Санкт Петербург, където три години по-късно успешно се дипломирала като доктор по медицина. През 1893-та тя специализирала вътрешни и детски болести, отново в споменатия руски град, а през 1895-та – акушерство и гинекология във Виена. Когато се прибрала у дома, Венкова взела дейно участие в създаването на първите курсове за акушерки към Александровска болница, организирани края на 19-ти век. Докторката работила последователно като медик в няколко големи болнични заведения в Русе, във Велико Търново и в София.

Въпреки желанието си, през 1901-ва българската лекарка била принудена да преустанови дейността си, отново заради здравни проблеми. Разбира се, тя намерила поредната алтернатива да бъде полезна, превръщайки частния си дом в столицата в място за провеждане на безплатни гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки в неравностойно състояние. Благотворителната й дейност съвсем не се ограничила до тук. През различен период от време, инициативната дама дарила немалко средства за подпомагане на няколко български институции, между които санаториума за белодробни заболявания в село Искрец, както и Софийския университет "Св. Климент Охридски".

През 1971 година Тота Венкова била избрана за патрон на Окръжната обединена болница в Габрово. А през 2005-та година тя посмъртно била обявена за почетен гражданин на родния си град.

В заключение, можем да кажем че българската лекарка допринесла много за развитието на медицината у нас и най-вече – на акушерството и гинекологията. Венкова с упоритост и труд постигнала целите си, проявявайки завиден професионализъм едновременно и в двете си професионални области. А отношението й към последните е прекрасно отразено в думите й: "Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело да кажа: Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар-занаятчия, а не лекар-майстор, създател и творец на човешкото здраве. "