Лесбийството в Древна Индия - една от формите за честване на любовта

В своята древна история Индия има достатъчно примери и доказателства, които показват, че чувствата между представители на един и същи пол не са били табу, а своеобразно честване на любовта, съществуваща в безгранични форми в индийската митология. Промяната в мисленето и поведението настъпват по време на Британския Радж, управлението на страната от Великобритания от 1858 до 1947 г., когато под влиянието на западните християнски морални ценности се насажда непримиримост към хомосексуалните отношения.

Хомосексуалността и религията

В индуистката митология силно са заложени ЛГБТ темите, които са претворени от божества или герои, оприличавани по своите характеристики или поведение като хомосексуални, бисексуални, транссексуални или притежаващи черти на полова вариация и нехетеросексуална същност. Въпреки че хомосексуалността не се обсъжда конкретно в древната индуистка литература, в традиционни религиозни истории като Веди, Рамаяна, Махабхарата и Пурани често присъстват интерсексуални фигури.

Също така много богове са възприемани като защитници на онези, които харесват или имат връзки с нехетеросексуални и определящи се извън рамките на двоичния пол. Подобни следи се откриват в различни религиозни практики и церемонии или в епични приказки, посветени на даденото божество. Например обреди, свързани с богинята на огъня, любовта и сексуалността Арани, препращат към лесбийската еротика. При тях две парчета дърво - adhararani и utararani, възприемани като женствени, се търкат заедно, стимулирайки духовна лесбийска връзка.

Лесбийството и хомосексуалността като нещо естествено

Терминът "лесбийка" не съществува в древна Индия, тъй като той има западен произход. Информация относно съществуването на хомосексуализъм в Индия постъпва от откъслечни описания на еднополови връзки в Камасутра. Това, по разбираеми причини, не омаловажава факта, че лесбийството е съществувало, то е процъфтявало в древна Индия. Има много доказателства за това твърдение. В свещения канонически индуски текст Ригведа е спомената сентенцията "Vikriti Evam Prakriti", която буквално означава "Това, което изглежда ненормално, също е естествено". Пак според Камасутра лесбийките били наричани "сварини", които често сключвали брак и имали деца заедно. В Древна Индия лесбийството е описано в този еротичен наръчник в началото на главата, разказваща за живота в харемите, където много жени живеят заедно в отсъствието на мъже. В някои хареми броят на жените достигал до шестнадесет хиляди, някои от тях ползвали вибратори, както и предмети с фалическа форма за самозадоволяване.

В някои версии на бенгалския митологичен текст Критиваса Рамаяна е описана историята на две кралици, едната от които е вдовица. Бог Шива им обещава, че ще се сдобият с дете, ако двете станат любовна двойка. Те следват съвета му и от техния съюз се ражда крал Бхагират, изпълнил благото да донесе река Ганг от небето на земята.

Индийският митолог Сундиип Верма обяснява, че в санскритския речник Сабда-калпа-друма има описани 20 типа сексуалности. Но към различните хора не се подхождало като към нещо чуждо или нестандартно. "В индийската митология има празнуване на множеството желания, защото желанията отказват да бъдат приковани към каквито и да било идентичности", казва Махдави Менон, професор в университета Ашока и директор на Центъра за изследване на пола и сексуалността.

Скулптурите в индийския храм Каджурахо от 12 в. са доказателство, че не се е правело разлика между еднополовата еротика и хетеросексуалността. Това кара немалко историци да вярват, че за индийското общество лесбийските връзки са резултат най-вече от взаимност, обич, доверие и разбирателство.

Какво казват законите и наказанията

В древните текстове съществуват и повели, които предвиждат наказания за хората, привлечени от представители на собствения си пол. Законодателният кодекс Манусмрити предвижда бръснене на главата и отрязване на два пръста, "ако жена дефлорира девица". Ако любовният акт е между две момичета, наказанието е глоба и удари с камшик. Суровото наказание не се прилага като наказателна мярка срещу самата дейност, а за акта на дефлорирането – "отвратителното престъпление, ограбващо непорочността на младото момиче". Не е изненадващо, че женската хомосексуалност е наказвана по-тежко, отколкото любовните отношения между мъжете. Загрижеността за опазването на девствеността на жените и упражняването на контрол върху сексуалния избор и активност на жените били от ключова важност за индийското общество.

>>> Лесбийството в Древен Рим и Древна Гърция

Британците променят моралните възгледи

Законите срещу хомосексуалните връзки се появяват след 1861 г. вече под британско управление. Те са пример за налагането на репресивен викториански морален кодекс. Колонизаторите са изумени от скулптурните изображения по храмовете, представящи еротично прегръщащи се жени или правещи орален секс, както и мъжка двойка в интимен момент и много други подобни сцени. Учени и историци ги възприемат като доказателство за хомосексуалността в Древна Индия. Но през 19 в. британците налагат възгледите си за контролиране и забрана на такива ярки прояви на сексуалност и "поангличанчват" моралната гледна точка на Индия. Днес мнозина откриват ирония във възприемането на съвременните индийци на хомосексуалността и различното като за нещо, привнесено и налагано от Запада, явно непознавайки богатата си литературна и изобразителна история, описващи сексуалните връзки между половете.

Статията е част от историята на:

• История на лесбийството