Лесбийството в Древен Рим и Древна Гърция

Акценти

Препратките в древността към хомоеротичното привличане и сексуалните отношения между мъже се срещат доста често в достигналите до нас древногръцки и римски източници. Не може обаче да се каже същото за връзките между жени, които са слабо засвидетелствани. Много малкото доказателства за хомосексуалността сред представителките на нежния пол се обяснява, от една страна, от факта, че автори на оцелелите древни източници са мъже, които не се интересуват от битието на жените. От друга страна, гърците и римляните не са отдавали значение кой каква сексуална ориентация има и в техния език не са съществували думи като "хомосексуален", "лесбийка", "бисексуален" или "хетеросексуален". За тях от значение е била единствено пенетрацията (проникването). Нормативната гръцка и римска идея за сексуалността е изцяло фалоцентрична и важното за тях е ролята, която изпълнява възрастния мъж по време на акта - той да бъде проникващият, а не проникваният. Да проникнеш се смята за вродено мъжествено, проява на власт, а обратното - за вродено женствено, по-нисше и срамно. Следователно според древните гърци и римляни сексът без присъствието на мъж с пенис не е истински секс, а оттам и любовните отношения между две жени не се считат за изневяра и за нещо, от което представителите на силния пол да се притесняват.

Жената и невидимата й сексуалност в Древна Гърция

Днес изводи и анализи за лесбийството в Древна Гърция се вадят предимно от поезията и свидетелствата за Сафо - прочутата авторка от остров Лесбос. Макар и да са надежден източник, нейните писания са ограничени, тъй като са запазени изключително малко и то фрагментирани. Известно е, че лесбийството се е практикувало в Древна Гърция, но документирането и признаването му са силно ограничени. В онези времена обществото е било патриархално, жените са пренебрегвани и затова техният живот невинаги е бил правдиво документиран. Затова лесбийството в древногръцкото общество е било неразбрано и неотчитано.

Женската сексуалност в Древна Гърция сякаш е невидима. Мъжете са били напълно свободни в това отношение, докато представителките на нежния пол са служели за облагодетелстване на полиса и за раждане на деца. Бракът е единствената област, където те могат да изразят своята сексуалност, но отново под контрол. От мъжете не се очаква да са верни съпрузи, но от жените се изисква вярност.

Сафо е най-популярният и използван източник, що се отнася до женска сексуалност и лесбийство. Нейните творби продължават да бъдат анализирани, както и нейната сексуалност. Древногръцката поетеса пише за остров Лесбос и за лесбийките, които живеят там. Но в онзи период под лесбийки не се разбира хомосексуални жени, а жителки на острова. Авторката на "Живот на ранните гръцки поети: оформянето на традицията" Мария Тереза пояснява, че по времето на Сафо терминът "лесбийска жена" означава по-скоро похотлива жена, която има свободно сексуално поведение. Той произлиза от гръцкия глагол "lesbiazein", който е със значение "свиря" или "играя на курва". На лесбийството (с днешното значение) постоянно се е отричала легитимността, защото се е смятало за неестествено в древногръцкото общество.

Най-старият източник, достигнал до нас, в който се говори за хомоеротично привличане между жени в Древна Гърция, е сътворен от поета Алкман през 7 в. пр.н.е. Това е поемата му "Партенион от Лувъра", където млади спартански жени открито флиртуват помежду си, изтъквайки привлекателността и изразявайки сексуално желание една към друга. Съществуват свидетелства, че в архаична Спарта, подобно на мъжката педерастия, възрастни спартанки стават ментори и настойници на млади момичета, като отношенията им включват не само обучение, но и любовни връзки.

От безразлично към негативно отношение към лесбийството

Независимо, че достигналите до съвременността доказателства са силно ограничени, те насочват към схващането, че по време на архаичния и класически период на Древна Гърция явлението жени да желаят и да правят любов с други жени е често срещано. Също така не се забелязва да е имало силно социално неприемане, макар не всички да са го одобрявали и приемали. Най-малкото това е бил феномен, който обществото е игнорирал.

>>> Лесбийството в Древен Египет - по-толерирано от мъжката хомосексуалност

Налице са следи в литературата, които подсказват, че може би през елинистичния период ситуацията се променя. Най-ранният източник, демонстриращ вероятна нападка срещу жени, които имат сексуални отношения с други жени, е епиграма на гръцкия поет Асклепиад от Самос ( около 320-263 г. пр.н.е.). Той говори за Бито и Нанион - две жени, смятани за хомоеротична двойка. В творбата си Асклепиад се обръща към Афродита с молба да презре представителките на нежния пол, които търсят сексуални връзки със себеподобни. А само четири века по-рано Сафо призовава същата богиня и я смята за своя покровителка.

Тази епиграма не отразява цялостното настроение, още повече, че е написана от мъж, така че е трудно да се приеме за достатъчно доказателство, но е възможно да алармира, че до началото на 3 в. пр.н.е. мнението на по-голямата част от гръцкото общество за хомосексуалните отношения между жени започва да се променя към негативно.

Противоречивото отношение към лесбийството в Древен Рим

В Древен Рим възприятието на хомоеротичните връзки между представителки на нежния пол е малко по-сложно. В периода от 1 в. пр.н.е. до 1 в. сл.н.е. в писмените източници доминира образът на трибада (мъжествена жена, играеща активната роля в сексуалните отношения с други жени). Голяма част от римските творци в този отрязък от време налагат споменатия стереотип върху Сафо, представяйки я и тълкувайки я като трибада.

Неизбежно древногръцката култура е повлияла върху възприемането на лесбийството от римското общество. Част от него до определен момент също го отчита като нещо относително нормално. Знак за това е открит през 1888 г. надпис върху стена на къща в Помпей, който представлява хомоеротична поезия, написана от жена за жена. Също така не са редки изображенията в различни обществени сгради на сексуални сцени между представителки на нежния пол и не само, което налага извода, че римляните не са се притеснявали от подобни картини и за тях е било приемливо излагането им. Аподитериумът (съблекалня) на крайградските помпейски бани е подобен пример. Върху неговите стени са изрисувани 8 фрески, 7 от които са откровено сексуални, а на две от тях са изобразени жени, участващи в сексуални актове помежду си. На едната се различава, че се отдават на своите ласки върху легло, като си помагат с вибратор, а на втората са в компанията на още двама мъже.

През 1 в. сл.н.е. зачестяват негативните настроения към женския хомоеротизъм. Римските сатирици и новопоявилите се следовници на християнството започват да го атакуват и да го наричат неестествен и типично гръцка перверзия. Пример в това отношение е поетът Марк Валерий Марциалис (около 38-103 г. сл.н.е.), който в своите епиграми се подиграва на трибада на име Филенис.

Произведението на Петър "Апокалипсис", което първо е написано на гръцки език може би през първата половина на 2 в. сл.н.е., представлява много повече от заклеймяване на жените лесбийки. Въпреки че твърденията са, че то е сътворено от апостол Петър, учените не смятат така и го считат за анонимно. В апокалиптичната творба се разказва за видение на християнския светец, при което възкръсналият Иисус Христос го развежда из рая и ада. При посещението на последното място Петър вижда всякакви грешници, които са брутално измъчвани без никаква почивка и намек за спасение. В стих 32 авторът се спира на следната картина - мъже, изпълняващи подчинената роля в сексуален акт между мъже, и жени, правещи секс с жени, са хвърляни от скала и карани отново да се изкачват по нея, за да бъдат хвърлени отново.

Практика за направата на любовни заклинания

Изглежда сред мъжете интелектуалци и тези от висшата класа, живеещи в Римската империя в началото на новата ера, лесбийството е доста противоречиво, обект на, от една страна, воайорско очарование, от друга, на отвращение. Съществуват обаче оцелели източници не само с автори мъже, но и дело на жени. Те не са творби от високата литература, а заклинания, целящи дадена жена да се влюби в друга. Представляват 4 оловни плочки, открити в Египет, датирани от и след 2 в. сл.н.е. Върху една от тях е изобразена мумия на мъртвеца Хорион, чийто призрак е помолен да накара Нике да бъде еротично привлечена от Пайтус. В другите случаи също става въпрос за заклинания, отправени към дух от подземния свят с молба да свърже в любовна връзка две жени. Тези практики са нещо като любовни магии, направени от представителки на нежния пол, които отчаяно желаят други жени.

Вече през 4 и 5 в. сл.н.е. християнството се превръща в доминиращата религия в Римската империя. Постепенно започва да се насажда възгледа, че сексуалните отношения между представители на един и същ пол са греховни и неморални и това се превръща в широко приета обективна истина. Но това не означава, че привличането между жени е изчезнало.

Статията е част от историята на:

• История на лесбийството