Лесбианизъм в древен Рим

Източниците не свидетелстват категорично за хомосексуалните отношения между жените в римската империя. Тези отношения са рядкост и в римската литература от периода на републиката и ранния Принципат. Овидий, който се застъпва като цяло за хетеросексуалните отношения смята, че  „желание между женските животни не се заражда”.

Римската империя счита съществуването на сексуалните отношения между жени единствено като следствие на любовни магии, медицинска писания, текстове по астрология и тълкуване на сънища, и други източници.

Гръцките думи, описващи жена, която предпочита да бъде с друга жена включват „hetairistria” (сравно е с Хетера, куртизанка, другарка), „tribas” (трибадия), и „Lesbia”, а латинските думи „fricatrix” (буквално се превежда като „триеща се") и „virago” (мъжкарана).

След като римляните започват да считат, че сексуалният акт задължително изисква активно, доминантно, „фалическо” мъжко присъствие, писателите все по-често твърдят, че при лесбийските сексуалните отношения задължително изискват партньор, който е с "фалически", мъжки маниер, а жените по време по време на секс следва да използват вибратор, за да изпитат удоволствие. Дилдата рядко се споменават в римските източници, но са популярни в класическата гръцка литература и изкуство. Има само едно римско изображение на жена, имаща сексуални отношения с друга жена, докато в древна Елада рисуването на жени, ползващи вибратор е популярна тема за рисуването на древни вази.  

Марциал описва лесбийките като притежателки на голям сексуален апетит, пренасящ се често както при жени, така и при момчета. Съществуват портрети на жени, които „използват” момчета, пият и ядат с мъжки маниер, засягайки наболели въпроси, свързани с културни тревоги около нарастващата независимост на древноримските жени.

Статията е част от историята на:

• История на лесбианизма