Древните египтяни добавяли билки и смоли в лечебното си вино

От -3150г.

Акценти

Преди около 5000 години древните египтяни били наясно с лечебните ползи на естествените материали от животински, растителен или минерален произход. Те особено се засилвали, ако специално растителните добавки бъдат прибавени и се разтворят в алкохолна среда (бира или вино), където се разграждат техните алкалоиди.

Според химически анализ, направен на останали следи по древни съдове за вино, живелите някога в тази страна смесвали билки и дървесни смоли в напитката, за да получат естествени лекарства.
С помощта на модерни аналитични техники изследователите разкриват как древните египтяни, и не само те, в продължение на милиони години са прибягвали до естествената си среда, за да правят ефективни растителни лекове.

Археологичните и археохимични открития

Вероятно още от периода на палеолита хората лекували физически неразположения и болести с помощта на естествени продукти, получени от растения, животни и минерали. Плодове, ексудати като смоли, нектари и сокове, цветя, листа и корени съдържат в себе си допълнителни съединения. Древните хора са забелязали, че те имат антимикробни, психотропни и анестетични свойства и затова са ги използвали. Посредством проба и грешка са тествали въздействието им като са приготвяли лечебни вина, мехлеми и други продукти, в които растителните съставки са разтворени в алкохолна среда.

Археологически биомолекулярни доказателства за ранна употреба на растителни добавки във ферментирали напитки са открити в артефакти от ранния неолит в Китай и Близкия изток. По време на този период хората започват да се устройват към по-уседнал начин на живот, полагат основите на по-сложно общество, опитомяват първите животни и растения. Учените са възпрепятствани от много малко запазени съдове от ранния неолит, които могат да бъдат изследвани, тъй като тогава за съхранение са използвани нетрайни материали като кожа, дърво или тъкани.

Сухият климат на Египет спомага за много доброто запазване на органични материали от древността. Също така съществуват и подробни литературни и ботанически доказателства за лечебни вина. Изследователите Патрик Е. Макгавърн и Гретхен Р. Хол от Музея на приложния научен център за археология към Музея на археологията и антропологията в Университета на Пенсилвания, Филаделфия, и Армен Мирзоян от Отдела за научни услуги към Бюрото за данъци и търговия с алкохол и тютюн в Министерството на финансите, САЩ, проучват проби от два древни египетски съда. Единият е от около 3150 г. пр.н.е., от гробница в Абидос, принадлежаща на един от първите фараони Скорпион I. Другият е от 4-6 в. сл.н.е., намерен в обекта Гебел Ада. Учените умишлено се спират на предмети от най-ранните и най-късните етапи от историята на египетското винопроизводство.

Изследователите откриват жълтеникав люспест остатък от вътрешната страна на съда от Абидос и го анализират с помощта на FTIR спектроскопия (Fourier-transform infrared spectroscopy - инфрачервена спектроскопия с трансформация на Фурие), HPLC (High-performance liquid chromatography - високоефективна течна хроматография) и точков тест на Feigl. Чрез тях се проверява за наличието на винена киселина (тартарат) - основен биомаркер за вино. Анализите потвърждават, че в съда се е държало вино и откриват, че към него е била добавена дървесна смола, вероятно теребинт (терпентиново дърво) или борова смола с цел по-дълго предпазване на качеството на напитката. Налични гроздови семки насочват към мисълта, че виното е било от грозде, а парчета от изсушена смокиня подсказват за стремеж да се подобри сладостта, вкуса и други свойства на виното.

Пробата от втория съд, намерен в обекта Гебел Ада, е с 3500 години по-късна като датировка от първата и дава информация за крайната фаза на египетското винопроизводство преди ислямското завладяване на страната. Амфората е надписана като предназначена за държане на вино, а и самата й форма подсказва на археолозите този факт. Те от своя страна откриват множество такива съдове около древните таверни, което показва, че от елитна напитка за фараоните и неговите приближени, виното се превръща в общодостъпно питие, с което и обикновените хора са погребвани.

Растения и билки, добавяни в напитките

След като потвърждават наличието на винена киселина в пробите от двете амфори, изследователите ги подлагат на микроекстракция на твърда фаза (SPME) и термична десорбция (TD). Чрез тях проверяват дали в египетските вина е имало растителни добавки. Посредством модерните техники в съда от Абидос са установени химически съединения от чубрица, синя вратига и растение от семейство Пелин. Седем от откритите осем съединения обаче се срещат и в други билкови родове като мента, маточина, мащерка, сена, градински чай, кориандър и подъбиче. От тях само градинският чай, сената и чубрицата са местни, останалите са типични за Южна Леванта, т.е. и днес те растат близо до районите, където се е правело виното от Абидос, а именно долината на р. Йордан, възвишенията на изток и запад и крайбрежието на Средиземно море близо до Газа.

Виното от Гебел Ада съдържа химични съединения като фенхон, камфор, куминалдехид, борнеол и ванилин, които са характерни само за розмарина. Билката е виреела както в Южна Леванта, така и в Египет.

>>> Историята на розмарина - от стимулатор на паметта до лек срещу чумата

Макар че откритите съединения насочват изследователите какви растителни родове са използвани във виното, те не могат с точност да кажат кои растения са добавени. Защото много от съединенията се намират и в други билки от източния средиземноморски регион. Така например е вероятно древните египтяни да са сложили див копър, бял равнец, майорана или риган.

За какво древните египтяни ползвали лечебното вино

Доказателства за древноегипетската materia medica (натрупано познание за всяко лекарство) се откриват в текстовите източници, медицинските папируси. Голяма част от тях са от Новото царство, дори и най-дългият - папирусът на Еберс. Египетската дума за "лекар", включваща в себе си древното описание за диагностициране на болести и лечение с билкови лекарства, се среща още през Третата династия (около 2650 г. пр.н.е.).

В папирусите могат да се открият повече от 1000 предписания, които оформят картината на древната фармакопея на египтяните, макар че голям процент от йероглифните имена на растения не могат да се преведат. Много плодове и зеленчуци като диня, чесън, смокиня, целина, моринга, лук, персея (авокадо), тревни грудки и зизифус (бодлив хинап) са споменати на видно място като съществена част от формулите на лекарствата. Най-много обаче се използват алкохолните напитки (бира и вино), билки (пелин, кориандър, мандрагора, кимион, копър, алое) и смоли (тамян, ела, бор, смирна, теребинт). Растенията и извлеците най-често са накиснати, смесени заедно, запарени във вино или оцет, мед, бира, мляко, масло и/или вода. След това се прецеждат и се ползват като лаксативи, аналгетици, афродизиаци, отхрачващи, антихелминтици, емолиенти и диуретици. Повечето от съставките още присъстват в традиционната билкова медицина на съвременен Египет.

Единствено на кориандъра, който е много вероятна съставка във виното от Абидос, се знае древноегипетското название. Значението му за тогавашната култура проличава от откритите 8 кошници кориандър в гробницата на Тутанкамон. Билката изрично е спомената в няколко медицински предписания. В рецепта против стомашни проблеми бира се смесва с кориандър, лен, бриони и фурми. Против кръв в изпражненията е нужно да се настърже корена й, да се смеси с целомъдрено дърво и друг неразпознат все още плод, да се прибави към бира, след известно време да се прецеди и да се изпие. Древните египтяни използвали мехлем от семена на кориандър, ферментирал мед и смирна срещу херпес.

>>> Домашно лечение на херпес на устата

Изследователите търсят археохимични и археоботанични доказателства за използването на розмарин в направата на лечебно вино. Вече имат сериозна следа, че билката е добавена в смолистото вино от Гебел Ада. За съжаление древното египетско название на растението не е известно и за момента не може да бъде проследено мястото му в египетската медицина. Знае се, че розмаринът е бил популярна хранителна съставка с широка употреба във византийско и римско време, когато се е произвеждало и виното от Гебел Ада.

Още много има какво да се открие за египетските лечебни вина, но досегашните изследвания свидетелстват за тяхната древност и за значението им, продължаващо хилядолетия. Учените продължават да усъвършенстват и прилагат различни аналитични техники, чрез които ще успеят да открият други важни съединения в напитките. Доказателство за това е ново анализиране на пробата от Гебел Ада с помощта на йонен циклотронен резонанс. Проучването показва следи от антиоксиданта ресвератрол, който притежава противоракови свойства и е доказано, че удължава живота на много организми.