Холивудската актриса Франсис Фармър и леченията й с електрошок и инсулинова терапия

От 1942г. до 1970г.

Акценти

> Коя е Франсис Фармър

> Пробивът като актриса

> Падането надолу

> Омагьосаният кръг на влизане и излизане от институции

> Последни години

Франсис Фармър е изгряваща холивудска актриса през 30-те години на миналия век, останала в историята не толкова с таланта си, колкото със злощастната си житейска съдба. Може би заради своенравния си, проблемен и саморазрушителен характер или може би заради отключване на психическо разстройство, тя повече е запомнена от публика и колеги с въдворяванията си в психиатрични институции и с витаещите слухове на какво е била подложена там.

Години наред прекарва в клиники, нарочена за луда, шизофреничка и каква ли не още. След 1950 г. окончателно е освободена и прекарва остатъка от живота си в относителна неизвестност. Умира през 1970 г. от рак на хранопровода и изненадващо от нейната история започват да се интересуват много хора. Превръща се в нещо като култова фигура, на която се посвещават три книги, три филма, пиеси на Бродуей, статии в списания и дори гръндж групата "Нирвана" пише за нея песен.

Коя е Франсис Фармър

Франсис Фармър се появява на бял свят на 19 септември 1913 г. в Сиатъл, САЩ. Баща й Ърнест е адвокат, който се жени за разведената с дете Лилиан. Преди да роди Франсис, тя му ражда още един син и дъщеря. Майката, за разлика от съпруга си, е смятана за жена с много силен характер, твърда, откровена и амбициозна. Най-малката й дъщеря, която става после актриса, е наследила някои от тези черти и във времето двете често се конфронтират.

Когато Франсис е на 16 години, родителите й се развеждат. Тя израства като самотно, привлечено от книгите момиче, което отрано показва артистични заложби. Дебютът й на сцената е на 14-годишна възраст заедно със сестра й Едит в оперета на Конгрегационалната църква в Западен Сиатъл.

Франсис навлиза в общественото полезрение още докато е ученичка. Причината е едно нейно есе, което сериозно разбунва духовете. Тя е шампион по дебати и членува в клуб по творческо писане. Също така публикува в училищното литературно списание кратки разкази и поезия. През 1931 г. печели парична награда от конкурс с есе, озаглавено "Бог умира". Американските медии веднага подхващат темата за "момичето от Сиатъл, което отрече Бог и спечели награда". Стига се до обвинения в разпространение на атеизъм, духовни лица дори заклеймяват Фармър и родния й град, че са се отправили към ада. Години след случката Франсис споделя, че реакцията на обществото преобръща живота й - "За първи път открих колко глупави могат да бъдат хората. Някак ме накара да се почувствам сама на света. Колкото повече хора ме сочеха с презрение, толкова по-упорита ставах и когато започнаха да ме наричат Лошото момиче от гимназията в Западен Сиатъл, опитах да живея според това". Тези нейни думи може би донякъде обясняват злощастните събития, изпълнили живота й.

Пробивът като актриса

През септември 1931 г. Франсис се записва във Вашингтонския университет, за да учи журналистика, но бързо се прехвърля в специалност "Драма". Издържа се сама, работейки на няколко места. Скоро е забелязана и се превръща в звезда в студентски продукции. Всички й предричат бляскаво бъдеще, а и тя самата гори от амбиция да го постигне.

Пътят й до Холивуд е изпълнен с доста трудности. Но преди него първата й цел е да стигне до Ню Йорк. Напуска Сиатъл на 30 март 1935 г. с 20 долара в джоба, подарък от баща й. Присъединява се към Групов театър, после заминава за Съветския съюз и когато се връща, в рамките на няколко седмици се сдобива с агент, пробни снимки и договор с "Парамаунт пикчърс" (Paramount Pictures).

До края на 1936 г. се снима в 4 филма, постепенно минавайки от малки към големи роли. Последният от тях - "Ела и вземи", й печели голямата известност, специалистите подчертават и описват изпълнението на Фармър в него като "сензационно блестящо".

С нарастването на славата й Франсис добива репутация на темпераментен артист, с когото е трудно да се работи. Тя определя Холивуд като "лудница" и открито изразява презрението си към него. Независимо от това интересът към нея не спада и снима 3 филма през първите шест месеца на 1937 г. Нито един от тях обаче няма успеха на "Ела и вземи".

Фармър за кратко си взима почивка от Холивуд и с разрешението на филмовата си компания се насочва към първата си любов - театъра. Участва в пиесата "Златното момче", която има огромен успех и се играе на Бродуей 250 пъти. На 24 години Франсис постига амбициозните си цели, които си поставя при напускането си на Сиатъл.

По време на работата по пиесата актрисата започва бурна връзка с драматурга й Клифърд Одетс, който след това внезапно я прекратява с оправданието, че жена му се връща от Европа и затова не трябва да се виждат повече. Фармър приема тежко раздялата и започва по-често да посяга към алкохола. Проблемите й се увеличават, след като агентът, уредил й пробните снимки в Парамаунт, я съди за уж дължими хонорари от порядъка на 75 000 долара. Актрисата печели делото, но напрежението силно й се отразява.

Представлението "Златното момче" тръгва на европейско турне от Лондон, но Франсис е изключена от него. През 1939 г. театралната група прави още две продукции, в които тя участва, но те търпят провал.

Падането надолу

Със затворени врати към театъра, за Франсис Фармър остава да се обърне отново към Холивуд. Никога вече не успява да възвърне звездния си блясък, играе в два филма през 1940 г., а през следващата - в четири, но те са нискобюджетни еднодневки.

Не се знае много за живота на актрисата през първите 9 месеца на 1942 г. В нейната предполагаема автобиография, за която се твърди, че е написана с помощта на неин приятел и е публикувана две години след смъртта й, Франсис споделя, че това време тя е прекарала сама. Изолирана, разочарована и огорчена, чувства, че започва да се плъзга надолу. Тогава идва идеята да работи върху мемоарите си, надявайки се, че ще съумее да се пречисти чрез самоизследване.

Знае се, че освен да злоупотребява с алкохол, Фармър става зависима и от амфетамините. Актрисата постоянно внимава за теглото си и поради тази причина посяга към тях още след пристигането си в Холивуд. В онези години те се продават под името бензедрин и са широко разпространени. Често се препоръчват от лекарите като средство за потискане на апетита. Чак през 70-те години на миналия век учените установяват, че амфетамините са силно пристрастяващи и употребата им води до непредвидими странични ефекти. Когато се приемат в значителни количества, предизвикват симптоми, наподобяващи тези на шизофренията.

Днес няма как да се каже дали Франсис Фармър е страдала от психично заболяване или действията й са вследствие злоупотребата с алкохол и наркотици. Падането й надолу се ускорява на 19 октомври 1942 г., когато в Санта Моника я спира полицай, защото кара на дълги фарове във военновременна зона, където това не е позволено. Заформя се скандал между двамата и актрисата е арестувана, като е обвинена в шофиране в нетрезво състояние, без книжка и неспазване на изискванията за затъмняване. Глобена е 250 долара и 180 дни затвор условно. Франсис плаща половината от сумата с обещанието, че по-късно ще покрие и остатъка, но заминава в Мексико, за да се снима във филм. След две седмици тя напуска и се връща вкъщи, където установява, че семейството й е изнесло целия багаж.

През януари 1943 г. Фармър е ангажирана за роля в нискобюджетна мелодрама на име No Escape. В първия снимачен ден тя се конфронтира с фризьорката, удря я и служителката пада и си наранява челюстта. Последната подава жалба в полицията, откъдето пък виждат, че актрисата не е доплатила глобата си от предишното си провинение. Франсис отново е арестувана, а когато отново се изправя пред съдията, всички я виждат с кървясали очи, мръсни дрехи и сплъстена коса. Поведението й е предизвикателно и саркастично, на въпроса на висшия служител дали е употребявала нещо след предишното си дело, тя отговаря: "Да, изпих всичко, което можах да получа, включително бензедрин".
Съдията постановява актрисата да излежи първоначалната си присъда от 180 дни. Отказано й е да повика адвокат и Фармър предизвиква истинско меле - събаря един полицай на пода, наранява друг и е изнесена от съдебната зала насила. Моментът е запечатан от фотографите и снимките се появяват на първа страница на вестниците в цялата страна. Първоначално майка й Лилиан се опитва да оправдае поведението на дъщеря си, като го обяснява като рекламен трик, предназначен да даде на Франсис реално преживяване като затворник заради предстояща роля. По-късно майката казва, че причината е нервното изтощение, причинено от "постоянната роля на професионална блудница във филми".

Актрисата прекарва още една нощ в затвора и след това е преместена в психиатричното отделение на лосанджелиската болница след застъпничеството на психиатър, повикан от семейството й. Специалистът дава изявление пред медиите, че Фармър страда от маниакално депресивна психоза, която според него е "вероятно предшественик на определена dementia praecox" (преждевременна деменция или преждевременна лудост).

Няколко дни по-късно актрисата е отведена в санаториума La Crescenta в долината на Сан Фернандо, където постъпват с подобни проблеми много звезди.

Омагьосаният кръг на влизане и излизане от институции

Франсис Фармър ще влиза и излиза от различни психиатрични заведения през следващите 7 години. В La Crescenta остава 7 месеца и половина, където й поставят диагнозите "раздвоение на личността", "шизофрения с параноидни илюзии" или депресия.

Терапия с инсулинов шок

Подложена е на особено популярната тогава терапия инсулинов шок, разработена от австрийския психиатър Манфред Сакел през 1927 г. При нея се инжектира висока доза инсулин, което води до изпадане в кома и предизвикване на конвулсии у пациента. Специалистите били убедени, че подобен шок за организма може да накара мозъка да функционира отново нормално. Актрисата описва този период като "брутална физическа атака, която не само зашеметява мозъчните клетки, но шокира и тялото и оставя пациента да се разкъсва от гадене и болка".

След като описва в подробности какво преживява в клиниката, майка й урежда освобождаването й. През септември 1943 г. Фармър се връща в Сиатъл при майка си. Отношенията между двете скоро се изострят и може би се стига до физически конфликт. След по-малко от 6 месеца Лилиан подава жалба във Върховния съд на окръг Кинг с искане дъщеря й да бъде обявена за луда и да бъде въдворена в болницата в Харбървю за наблюдение и лечение. По време на прослушването от 23 март 1944 г. двама психиатри обявяват становището си, че Франсис е луда, видно от симптоми като заблуди, параноя и възбуда. Назначен й е настойник от съда, който отказва правото й на съдебен процес. Съдията отсъжда тя да бъде изпратена в Западната държавна болница в Стийлакум близо до Сиатъл.

>>> Инсулиновата шокова терапия на д-р Манфред Сакел за лечение на шизофрения

Терапия с електрошок

В Западната държавна болница прилагали като лечение електроконвулсивна шокова терапия, която се счита за по-безопасна от инсулиновия шок. Тя представлява преминаване на електрически ток с ниско напрежение през мозъка за секунда-две. След нея пациентът се чувства дезориентиран и има загуба на паметта.

Фармър е подложена на стандартната процедура - два или три пъти седмично електрошокова терапия в продължение на 3 месеца. След нея лекарите видели положителни резултати и преценили, че актрисата вече не е невменяема и била оставена под попечителството на майка й. Един от психиатрите, които преди това поставили диагноза на Франсис - д-р Доналд А. Никълсън, дори рекламира терапията и я представя като отлично средство за модифициране на антисоциалното поведение.

След изписването й от болницата актрисата дава интервю, в което казва, че "всичко е било като ужасен сън". Тя се надява скоро да започне да работи, но всъщност ще изминат 15 години преди отново да се върне към актьорството.

Не изминава и месец от освобождаването й от психоболницата и Фармър отново е арестувана за скитничество в Антиохия, Калифорния. Прекарва нощта в затвора, плаща глоба от 10 долара и е върната при майка й. Май 1945 г. пак постъпва в Стийлакум по молба на Лилиан с мотива, че не е безопасно за нея да бъде на свобода. Престоят й там продължава 5 години.

Условията в психоболницата

През 40-те години на миналия век Западната държавна болница е мрачно място. Над 2700 пациенти са натъпкани в помещения, предназначени за 2200 души. Разследвания, направени от Seattle Post-Intelligencer през 1949 г., сочат, че персоналът се състои от 15 дипломирани медицински сестри, на които помагат 23 студентки. Стандартите, изготвени от Националния комитет за психична хигиена, показват, че болница с размерите на Западната държавна трябва да разполага със 107 медицински сестри и минимум 20 лекари, а реалността показва нещо съвсем друго.

Много от пациентите обитават порутени сгради, строени в началото на 20 в, с провиснали подове и ронещи се стени. Заради недостига сред персонала болните са слагани да спят в 16 ч. и са държани в леглото 12 часа. Ниските заплати и лошите битови условия се отразяват негативно на получаването на ефективна помощ. Ръководителят на болницата д-р Уилям Н. Келер с огорчение споделя, че "хората изглежда се интересуват повече от това колко евтино могат да се грижат за психичноболните си, отколкото колко добре" (Post-Intelligencer, 18 февруари 1949 г.).

>>> Сироп с морфин, лоботомия, електрошок - забравени лечения от медицинската история

Правена ли е лоботомия на актрисата

Като се има предвид състоянието, в което се намира Западната държавна болница, логично нейното ръководство да се интересува от нови методи за лечения, които биха помогнали на техните пациенти да напуснат заведението и да се върнат към нормален живот. През 40-те години на миналия век се появява една нова процедура, разработена от д-р Уолтър Дж. Фрийман, виден невролог и психиатър. Тя се нарича трансорбитална лоботомия, при която тънък инструмент, наречен левкотом, се вкарва под клепача на пациента, достига до фронталните дялове на мозъка му и прекъсва намиращите се там нерви, смятани, че причиняват сериозни емоционални смущения.

Фрийман показва техниката си в Западната държавна болница на 19 август 1947 г. върху 13 болни. След две години отново идва, прави няколко лоботомии и обучава други лекари как да прилагат тома лечение. Направена му е снимка по време на второто му посещение, на която той извършва лоботомия на пациентка в кома. Преди смъртта си през 1972 г. Фрийман казва на сина си, че жената от снимката е Франсис Фармър.

Твърдението, че актрисата е претърпяла лоботомия, излиза от писателя Уилям Арнолд и присъства в книгата му "Сенчеста земя" от 1978 г. Семейството, приятелите и медицински сестри от болницата настояват, че филмовата звезда никога не е преминавала през такава процедура.

Самата Франсис говори по въпроса пред нюйоркската писателка и актриса Лоис Киби в интервю през 1968 г., когато двете работят по автобиографията й. Фармър споделя, че е чула жени от нейното отделение в болницата да желаят да им се направи лоботомия, защото им било казано, че "операцията ще прекъсне малкия нерв, който контролира чувството за скръб" (Индианаполис Стар, 23 януари 1983 г.). Според съобщенията Франсис казва на Киби и пред други приятели, че на нея не й е правена операция.

В свои мемоари, издадени през 1978 г., сестрата на Фармър Едит си спомня, че служители на болницата поискали разрешение от родителите им за провеждането на лоботомия, но те отказали категорично. Баща им дори бил ужасен и отправил заплахи, че ако постъпят като с морско свинче с дъщеря му, той ще ги съди.

Други свидетели, които твърдят, че на актрисата не е правена лоботомия, са три сестри, работили в болницата по времето, когато тя била там. След излизането на филма "Франсис" през 1983 г. те били потърсени за коментар. "Работех с всички пациенти, на които беше направена лоботомия, и Франсис Фармър никога не дойде в това отделение", казва Бевърли Тибетс, едната от тях (Post-Intelligencer, 26 януари 1983 г.).

Последни години

Не е ясно как, но филмовата звезда е пусната от болницата под попечителството на майка си на 23 март 1950 г. Източници твърдят, че баща й е уредил освобождаването й на основание, че е нужна вкъщи. Докато Франсис е в лечебното заведение, майка й получава инсулт, баща й също не е добре със здравето. Фармър е силно огорчена от факта, че трябва да се грижи за хората, които са допринесли за постъпването й в психиатричните институции. Гражданските й права не са възстановени чак до 1953 г., когато подава петиция във Върховни съд за анулиране на настойничеството на майка й. В деня, в който отново става пълноправна, напуска дома си, отива на хотел и започва работа в него. Не поддържа контакт с родителите си до тяхната смърт, съответно през 1955 и 1956 г.

Опитва да се върне на театралната и филмовата сцена, успява да участва в няколко телевизионни драми, представления и един филм. Омъжва се общо три пъти, като браковете й траят кратко. Установява се в Индианаполис, обстоятелствата така се стичат, че започва да прави собствено шоу - Frances Farmer Presents, което се превръща в местен хит. Дори работи като наставник на студенти по драма в университета "Пърдю" и се появява в университетски продукции през 60-те години. Но в един момент отново се влошава, става непостоянна, често избухва и идва на работа употребила алкохол. Уволняват я от работа, няколко пъти е арестувана за шофиране в нетрезво състояние. Умира шест седмици преди да навърши 57 години през 1970 г.

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства