Микроскоп на Галилео Галилей от 17 век

Спокойно може да се твърди, че в края на 17-ти век кръгозорът на човечеството по отношение на познанието за заобикалящия го свят се разширява благодарение на важно научно събитие, което се отразява и на историческото развитие на медицината.

Това щастливо събитие е създаването на микроскопа. А изследователят „виновен” за появата на нововъведението е самият Галилео Галилей. Противно на разпространеното схващане, че Галилей е въвел в употреба единствено телескопа, в следващите редове ще ви разкажа повече за неговия принос по създаването на праотеца на съвременния микроскоп.
"Много хора не осъзнават факта, че Галилео (макар и без да си го е поставил за цел) е написал първата научна публикация, описваща неговите микроскопски наблюдения" – твърди Кери Магрудър, която е куратор в отдела "History of Science Collections" на музея към университета в Оклахома. Хората често считат, че известната скица на бълха на Робърт Хук или описанията на клетки на Антони ван Льовенхук са първите микроскопски публикации, но десетилетие преди тези изследователи да бъдат родени, двама италиански учени публикуват книга, описваща техните изследвания на проби, разгледани благодарение на окуляра на оптически инструмент, създаден от Галилео.

Федерико Чеси и Франческо Стелиути са сред най-бележитите учени на своето време. Чеси основава научна организация в Рим, наречена "Академия рис", в която Стелтути и Галилео имат почетно членство. Тази институция е посветена на изследването на природни процеси, а след това - на споделянето и обсъждането на видяното.

През 1624 година Галилей пише писмо на Чеси, описвайки му своя микроскоп: "Размишлявах върху устройството на много животни с безкрайно възхищение; Сред тях, бълхата е най-ужасна, а комарът и молецът са красиви; С голямо удовлетворение видях как мухите и други малки същества могат да се движат по повърхността на огледало, дори с главата надолу.

Стелтути и Чеси използват първия по рода си съставен микроскоп на Галилео, за да разгледат невижданите дотогава анатомични структури на пчелите, описани в съвместния си текст (от 1625 г.), наречен "Апиариум" ("Apiarium"). В него могат да се открият първите микроскопски открития. Търсейки подходящ модели за изследване, дуото се спира на пчелите в чест на Мафео Барбарини (кардинал и приятел на Галилей), чийто семеен герб е съставен от трио пчели. Гербът на фамилията е предложен лично от папа Урбан VIII през 1623 г. "Произходът на класическата микроскопия сякаш е вграден и в дипломацията" - шеговито споменава по този повод Кери Магрудер.

Към днешна дата са съхранени само шест копия на "Apiarium". Едно от тях се съхранява в библиотеката на университета в Оклахома. Магрудър твърди, че един от забележителните аспекти, важен за разбирането на книгата, е табличното представяне и организирането на информацията, която предлага нагледно средство за визуалното представяне на тяхното разбиране за природата.

През 1630 година Чеси умира на възраст от 45 години, а „Академия рис” бива разформирована, тъй като остава без ръководител. Магрудър посочва, че е: "забележително, че емблемата с рис, избрана поради прочутото нощно зрение на голямата котка, се оказва сполучлива метафора, „фокусирана” във функциите телескопа и микроскопа, създаден от Галилео ".

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на микроскопа