Микроскопът на Галилео Галилей от 17 век

От 1624г.

Спокойно може да се твърди, че в края на 17-ти век кръгозорът на човечеството по отношение на познанието за заобикалящия го свят се разширява благодарение на важно научно събитие, което се отразява и на историческото развитие на медицината. Това щастливо събитие е създаването на микроскопа. Противно на разпространеното схващане, че Галилей е въвел в употреба единствено телескопа, той все пак има своя принос и за появата и популяризирането на прототипа на съвременния микроскоп.

Създаването на occhiolino и първата употреба на думата "микроскоп"

"Много хора не осъзнават факта, че Галилео (макар и без да си го е поставил за цел) е написал първата научна публикация, описваща неговите микроскопски наблюдения" – твърди Кери Магрудър, която е куратор в отдела "History of Science Collections" на музея към университета в Оклахома. Хората често считат, че известната скица на бълха на Робърт Хук или описанията на клетки на Антони ван Льовенхук са първите микроскопски публикации, но десетилетие преди тези изследователи да бъдат родени, двама италиански учени публикуват книга, описваща техните изследвания на проби, разгледани благодарение на окуляра на оптически инструмент, създаден от Галилео.

Италианецът първо използва своя телескоп, за да наблюдава малки обекти отблизо. След това той изработва съставен микроскоп, използващ изпъкнала и вдлъбната леща. Нарича инструмента occhiolino - "малко око". Създаденото от него устройство обаче не се счита за съставен микроскоп, защото има вдлъбната леща.

Историята разказва, че през 1622 г. Корнелиус Дребел показва свое изобретение в Рим. Това е т.нар. кеплеров микроскоп, който е един от първите съставни инструменти, притежаващи изпъкнал обектив и изпъкнал окуляр. Същата година Дребел, който живее в Лондон, изпраща зет си Джовани Куфлер да продаде микроскопа. Куфлер отива първо във Франция, където се среща с Николас Пейреск и му дава кеплеров микроскоп. След това заминава за Рим, където дава на кардинала на Санта Сузана два от инструментите, но не успява да му обясни начина им на действие, тъй като същевременно умира. След смъртта на Куфлер Пейреск отново изпраща микроскопа си на висшия духовник, придружен с писмо, съдържащо описание как работи и какви обекти може да наблюдава с него. Но по някаква причина кардиналът не получава пакета.

След две години, през 1624 г., Галилей е в Рим и се среща с кардинала, който го моли да му покаже как работи кеплеровия микроскоп. Галилео се справя със задачата, защото има много добра представа от начина на действие на инструмента, като в същото време забелязва, че Дребел е поставил две изпъкнали лещи, а не както една изпъкнала и една вдлъбната като него. Няколко месеца по-късно, на 23 септември 1624 г., Галилей изпраща своя подобрен и изменен оcchiolino на Фредерико Чези заедно с писмо, в което обяснява какво е направил, за да изпили лещите до необходимата кривина. Поради тази причина историците спорят кой е първият, изобретил съставния микроскоп - Дребел или Галилей.
На 13 април 1625 г. приятелят на Галилео Джовани Фабер пише на Чези за инструмента, който може да увеличава малки обекти. В това писмо Фабер нарича предмета за първи път "микроскоп", което е съчетание от гръцките думи "микрон" ("малък") и "скопеин" ("гледам").

Първи научни наблюдения

Федерико Чези и Франческо Стелиути са сред най-бележитите учени на своето време. Чези основава научна организация в Рим, наречена "Академия рис", в която Стелтути и Галилео имат почетно членство. Тази институция е посветена на изследването на природни процеси, а след това - на споделянето и обсъждането на видяното.

През 1624 г. Галилей пише писмо на Чези, описвайки му своя микроскоп: "Размишлявах върху устройството на много животни с безкрайно възхищение; сред тях бълхата е най-ужасна, а комарът и молецът са красиви; с голямо удовлетворение видях как мухите и други малки същества могат да се движат по повърхността на огледало, дори с главата надолу".

Стелтути и Чези използват първия по рода си съставен микроскоп на Галилео, за да разгледат невижданите дотогава анатомични структури на пчелите, описани в съвместния си текст (от 1625 г.), наречен "Апиариум" ("Apiarium"). В него могат да се открият първите микроскопски открития. Търсейки подходящи модели за изследване, дуото се спира на пчелите в чест на Мафео Барбарини (кардинал и приятел на Галилей), чийто семеен герб е съставен от трио пчели. Гербът на фамилията е предложен лично от папа Урбан VIII през 1623 г. "Произходът на класическата микроскопия сякаш е вграден и в дипломацията" - шеговито споменава по този повод Кери Магрудер.

>>> Приносът на Карл Цайс в областта на микроскопията

Към днешна дата са съхранени само шест копия на "Apiarium". Едно от тях се съхранява в библиотеката на университета в Оклахома. Магрудър твърди, че един от забележителните аспекти, важен за разбирането на книгата, е табличното представяне и организирането на информацията, която предлага нагледно средство за визуалното представяне на тяхното разбиране за природата.

През 1630 г. Чези умира на 45 години, а "Академия рис" бива разформирована, тъй като остава без ръководител. Магрудър посочва, че е "забележително, че емблемата с рис, избрана поради прочутото нощно зрение на голямата котка, се оказва сполучлива метафора, "фокусирана" във функциите на телескопа и микроскопа, създаден от Галилео".

Статията е част от историята на:

• История на микроскопа