Място на хората от бялата раса в историята на човешката еволюция

От -6000г.

Европа, Близкият изток и Северна Африка са земите, обединяващи екосферата на хората, принадлежащи към бялата раса. Преди около 50 000 години представителите на Хомо сапиенс започват да се придвижат на север в Югоизточна Европа от Близкия Изток. В новонаселената област преобладават гористите местности и студеният климат. Тези популации на Хомо сапиенс били последвани от по-късни миграции, идващи от Западна Азия. Кроманьонците достигат до Западна Европа преди около 35 хиляди години.

Наблюдавала се тенденция физическите граници да изолират популациите, които дали началото на бялата раса. Арктика на север, Атлантическият океан на запад, пустинята Сахара и Арабско море на юг, река Инд и планината Урал на изток, представлявали почти непреодолими географски препятствия за хората.

Представителите на бялата раса са с относително висок ръст. Те имат бял или светъл тен на кожата, въпреки че при някои от тях тенът може и да е доста тъмен. Очите при тези хора варират и могат да бъдат черни, кафяви, сини, зелени, лешникови или сиви. Светлите ириси, изглежда са се развили в отговор на относително неясните условия и различната степен на слънчево греене, а подобни условия се наблюдават в гористите райони на Северна Европа.

Светлият цвят на кожата представлява адаптация към по-високите географски ширини, които са с преобладаващо ниски нива на UV радиация. При хората с бяла кожа има сравнително ниски нива на меланин. Светлата кожа е приспособление на еволюцията, улесняващо синтеза на витамин Д при липса на слънчева светлина.

При белите косата може да е с черен, кафяв, рус или червен цвят, може да е права, вълниста или къдрава, а косъмът е с овално сечение. При мъжете, брадата е в изобилие. Мъжката плешивост е относително честа. Хората, принадлежащи към бялата раса са с дълъг и тесен нос. Това също е еволюционно приспособление, защото хората с бяла кожа живеели в студен климат. Било необходимо вдишващото се количество въздух да се затопля и овлажнява.

Черепът при хората със светъл цвят на кожата е с разнообразна форма и може да бъде доликокефален, мезоцефален или брахицефален. Най-разпространените кръвни групи при тези хора са A (44 на сто) или O (40 на сто). Предните резци при белите са с характерна плоска форма.

Преработването и усвояването на лактозата, основната захар в млякото, изисква наличието на ензима лактаза. Въпреки че бебетата обикновено са способни да произвеждат лактаза в достатъчни количества, повече от 80 процента от хората с различен от белия цвят на кожата губят тази способност в първите две години от живота си.

При непоносимост към лактоза възрастните могат да страдат от коремни спазми и диария, когато пият повече от литър мляко. Лактозната толерантност очевидно еволюирала при представителите на бялата раса като адаптация, позволяваща консумацията на мляко при възрастните след опитомяването на лактиращите животни около 6000 г. пр.н.е.

Статията е част от историята на:

• История на човешките раси