Най-големите пандемии, белязали завинаги историята от V в. пр. н.е. до XIX в.

Думата пандемия идва от гръцки (пан – всеобщ, демос – народ) и означава епидемиологично заболяване, което за сравнително кратък период от време обхваща големи територии и  достига няколко континента. Широко разпространено заболяване със стабилен брой заразени хора, не е пандемия. Сезонният грип например, не може да се определи като „пандемия”. Пандемия е голямата чумна епидемия, която убива близо 80 милиона души по целия свят през средновековието.

Днес ще ви представим в хронологичен ред едни от най-опустошителните и смъртоносни пандемии, засегнали човечеството през последните 2500 години.

Атинската чума (коремен тиф) – 430-426 г. пр. н.е.

По време на Пеполопонеските войни коремният тиф убива една четвърт от атинските войници и още толкова от мирното население на Пелопонес за само 4 години. В резултат на мащабната епидемия, отслабва надмощието на Атина над останалите гръцки полиси, но високата вирулентност на заболяването предотвратява по-широкото му разпространение – т.е., коремният тиф убива достатъчно бързо заразения, предотвратявайки възможността за предаване на вируса към друг.

Причината за епидемията остава неизвестна в продължение на много години. През януари 2006 г. учени от Атинския университет изследват зъби, намерени при разкопки на  масов гроб под съвременния град, и потвърждават наличието на бактерията, причиняваща коремен тиф.

Антониновата чума (едра шарка) – 165-180 г.

Вероятно смъртоносната едра шарка е донесена на Италийския полуостров от войници, завръщащи се от Близкия изток. Заболяването е с висока смъртност – убива около 25% от всички заразени, като общият брой на починалите е 5 милиона души, което за древния свят е голяма цифра, имайки предвид броя на населението на Римската империя. Пет милиона души е голяма цифра с не по-малка тежест и в наши дни.

При вторият бум на заболяването (251-266 г.) в Рим са умирали по 5000 души на ден.

Юстиниановата чума – 541-750 г.

Това е първата записана в историческите извори епидемия от бубонна чума. Тя започва в Египет и достига до Константинопол на следващата пролет, убивайки според византийския хроникьор Прокопий 10 000 души на ден. Вероятно от чумата са загинали поне 40% от населението на града. Но щетите не се ограничават само до византийската столица – чумата убива една четвърт от населението на тогавашния свят. Между 550 и 700 г. населението на Европа намалява с 50%, а периодът на страшната епидемия е наречен от съвременните историци Тъмните векове, защото заболяването нанася много икономически, стопански и дори културни щети на най-цивилизованата държава по онова време.

Черната смърт – 1331-1353 г.

Осем века след първата чумна епидемия, заразата се завръща в Европа. Този път чумата избухва в Азия, но по търговските пътища бързо достига Средиземноморието и Западна Европа през 1348 г. Първите разпространители вероятно са италиански търговци, които бягат от сражение в Крим. За период от 6 години чумата убива между 20 и 30 милиона души, една трета от населението. В най-засегнатите градски райони стойностите на починалите достигат 50%. Това е първият цикъл на чумната епидемия, който продължава до XVIII в. През този период от 5 века са записани повече от 100 чумни епидемии в Европа. Между 1361-1480 г. заболяването се появява в Англия на всеки 2 до 5 години. До 1370 г. населението на държавата намалява наполовина. Най-големият бум е Голямата лондонска чума от 1665-1666 г. В световен мащаб чумата се предполага, че е погубила 75 милиона души.

Трета чумна пандемия 1855 г.

Тя започва в Китай през 1855 г и се разпространява към Индия, където умират 10 милиона души. По време на епидемията, чумата за първи път стъпва на американския континент: чумната епидемия в Сан Франциско между 1900 г. и 1904 г. В наши дни, колкото и невероятно да звучи, в западните щати все още се появяват случаи на хора, заболели по един или друг начин от чума.

В историята на човечеството се наблюдава известна цикличност, за която учените говорят на различни нива – климат, живот, войни, цивилизации. В тази статистика влизат и епидемиите от вирусни и други заболявания, които се появяват неочаквано и в наши дни и изненадват и затрудняват дори съвременната медицина. Като интелигентни, еволюирали човешки същества от вида Homo sapiens sapiens ние трябва да се учим от историята, да си взимаме поука и да не повтаряме грешките ?.