Юстиниановата чума - първата чумна пандемия

От 541г. до 542г.

Акценти

По време на управлението на византийския император Юстиниан I (527-565 г. сл.н.е.) избухва едно от най-тежките огнища на чума, отнело живота на милиони хора. Пандемията, засегнала почти половината от европейското население, достига Константинопол през 542 г., почти една година, след като болестта за първи път се появява във външните провинции на империята. Чумата продължава да се разпространява в средиземноморския свят още 225 години, докато не изчезва напълно през 750 г.

Историците наричат още Юстиниановата чума Първата чумна пандемия, разграничавайки я от Втората чумна епидемия, избухнала през XIV в., и Третата чумна епидемия от XIX в.

Къде възниква пандемията

Корените на бубонната чума могат да се проследят още в късния неолит. Учените откриват ДНК на бактерията Yersinia pestis - причинител на болестта - в останки на хора, живели 4500-2000 г. пр.н.е. Специалистите не са обединени в мнението си откъде тръгва Юстиниановата чума. Едни откриват доказателства за произхода й от Африка, други сочат Централна Азия. Най-вероятно идва от Китай и Североизточна Индия, след това чумата е пренесена в региона на Големите африкански езера по сухопътни и морски търговски пътища. Византийският историк Прокопий от Кесария (500-565 г.) идентифицира началото на Юстиниановата чума в Пелизиум на северния и източния бряг на река Нил. Според американския антрополог Уенди Орент болестта се разпространява в две посоки – на север към Александрия и на изток към Палестина.

Болестта настъпва първо в градовете по източното Средиземноморие, бързо преминава от Леванта към Константинопол, където за първи път е съобщено за нея през 541 г. сл.н.е. Оттам чумата завладява регионите на запад, достигайки на север до Великобритания и Германия.

Какво казват писмените свидетелства

Чумата се предава чрез черния плъх, срещан често на корабите и каруците със зърно, изпращани в Константинопол като данък. През VIII век Северна Африка е основният източник на зърно за империята, заедно с редица различни стоки, включително хартия, слонова кост и роби. Съхранявано в огромни складове, зърното осигурява идеална среда за размножаването на бълхи и плъхове, които играят важна роля за предаването на болестта. Допуска се, че и самите хора разпространяват болестта един на друг, като пренасят кръвосмучещите бълхи и въшки.

Във времето са оцелели няколко писмени свидетелства за периода на Юстиниановата чума. Те много подробно представят влиянието на болестта върху социалното и икономическото положение на тогавашното общество. Единият е Прокопий от Кесария, който описва симптомите на чумата, подутите бубони и обстановката. Другият е Йоан от Ефес, християнски епископ. Той разказва за болестта в Палестина и Сирия, където живее.

Векове наред имало съмнения дали наистина морът, случил се през VI в., е бубонна чума. Въз основа на ДНК анализ на човешки зъби от VI, VII и VIII в., открити в масови гробове, е установено, че болестта, която поразява Византийската империя, несъществуващата вече Римска империя на запад и самият Юстиниан, е бубонна чума, въпреки че е възможно също да е бил един от другите два вида – пневмонична или септична чума.

>>> Чумната епидемия, покосила Европа в края на неолита

В своите трудове Прокопий описва жертвите като страдащи от заблуди, кошмари, треска и отоци по слабините, подмишниците и зад ушите. Византийският историк разказва, че докато някои хора изпадали в кома, други се сблъсквали със силни заблуждения. Много жертви страдали дни преди смъртта да ги покоси, докато други умирали почти веднага след появата на симптомите. Описанието на Прокопий почти сигурно потвърждава причината за епидемията, а именно бубонната чума.

Методите, които хората използвали за лечение на чумата, са много различни, включително бани със студена вода, "благословени" от светци прахове, магически амулети и пръстени, различни лекарства, особено алкалоиди. При неуспех болните, които се обръщали към лекари, са поставяни под карантина. Оцелелите, според източниците, били определяни като хора с "голям късмет, добро здравословно състояние и безкомпромисна имунна система".

Прокопий съобщава за близо 10 000 смъртни случая на ден само в Константинопол. Данните му са поставени под въпрос от съвременните историци, според които дневната смъртност във византийската столица е двойно по-ниска. Въпреки това, около 40% от жителите на Константинопол и 25% от населението на империята – около 50 милиона души – загиват от болестта. Независимо, че смъртността била много висока, част от заразените оцеляват, в това число и самият владетел Юстиниан.

Статията е част от историята на:

• История на чумата