Последици от чумната пандемия

От 1347г. до 1400г.

Чумната пандемия, която напада Европа и света в периода 1347-1351 г., нанася много поражения и отнема живота на повече хора, отколкото друга епидемия или война. Смята се, че Черната смърт идва от Китай и вътрешна Азия, причинена от бактерията Yersinia pestis, пренесена с помощта на плъхове, заразени с бълхи, които от своя страна били инфектирани с бактерията. Болестта се разпространява заради обсадата на генуезкото търговско пристанище Кафа от монголския кипчакски хан Джанибег, който използва трупове на умрели от чума свои войници като снаряди за катапулт.

Специално в Европа обхватът на пандемията от чума е огромен - тръгвайки от Кафа чрез търговските кораби се прехвърля по цялото Средиземноморие, Сицилия, Северна Африка, Централна Европа, прехвърля се в Англия, достига до Скандинавия и балтийските държави. След това чумата се появява през няколко години - 1361-1363 г., 1369-1371 г., 1374-1375 г., 1390-1400 г.

Последиците от чумната епидемия засягат всички сфери на живота и обществото. Нейната опустошителна сила се усеща не само демографски, но и в икономически, социален, културен, дори психологически аспект.

Огромен брой загинали от болестта

Степента на смъртност по време на чумната епидемия не е еднаква навсякъде, но като общ резултат пандемията предизвиква едно от най-големите обезлюдявания и намаляване на населението вследствие смъртта на хиляди и милиони хора.

Градовете били по-засегнати в сравнение с по-малките населени места. Също така имало области, които не дали толкова много жертви, колкото други. Пример за това били херцогство Милано, Фландрия и Беарн, в които смъртността била по-ниска, докато в Арагон, Тоскана, Лангедок и Каталуния броят на загиналите бил изключително голям.

Проучванията на архивите сочат, че в различните региони смъртността варирала между една осма и две трети от населението. Френският хронист Жан Фроаса твърди, че близо една трета от обитателите на Европа са загубили живота си в чумната пандемия, което се предполага, че е точно така. Само в Англия през 1400 г. населението е 50% по-малко в сравнение с преди един век. Чумата е предизвикала изчезването на близо 1000 села в страната. Данните показват, че Западна Европа възвръща числеността на населението си преди 1348 г. чак в началото на 16 в.

Сухата статистика сочи още, че в Близкия Изток (Иран, Ирак, Сирия, Египет) умира 40 % от населението. 100 000 човека от гражданите на Париж загиват. Флоренция е важна търговска област от Италия. През 1338 година от 110 000 души оцеляват едва 50 000. Преброяването им е направено през 1351 година. Около 60% от  населението на Хамбург и Виена загива. Преди 1350 година в Германия е имало около 170 000 селища, които до 1450 година се редуцират до 40 000.

През 1348 година чумната епидемия започва да се разраства толкова бързо, че докато лекарите и представителите на властта в отделните държави успеят да преброят загиналите и да попълнят регистрите, европейското население вече е намаляло с 30%.

За съжаление често срещано явление е в пренаселените европейски градове числеността на населението да намалява с 50% само за няколко години. Най-засегната е общността на свещениците и монасите, които по това време са оказвали помощ на заболелите от чума.

Гонения сред обществото

Новозароденият религиозен плам и фанатизъм са явления, които процъфтяват по време на бушуващата епидемия от чума. Немалко европейци са смятали, че малцинствените групи на монаси, чужденци, евреи, поклонници, просяци, прокажени и лица с кожни заболявания като псориазис или акне са отговорни за епидемията. Такива малцинства масово са били подлагани на гонения и унищожение.

Лечителите от 14 век не са в състояние да обяснят причините за пагубното заболяване. Едни от предлаганите обяснения за епидемията са обвързани с астрологични явления, земетресения или отравяне на водата от еврейското население, което е и най-преследвано. Механизмът на заразяване и предаване на заболяването е неясен за хората от 14-ти век. Много от тях вярват, че единствено Божият гняв е в състояние да причини подобна болест.

По това време атаките срещу еврейските общности са масови. През август 1349 година, еврейските общности в Майнц и Кьолн са били напълно унищожени, а седем месеца по късно жителите на Страсбург убиват още 2000 евреи. През 1351 година се унищожават 60 големи и 150 малки еврейски общности. По това време в Англия било въведено т. нар. "работническо законодателство", което задължавало хората без земя да се наемат на работа по цени преди чумата. Всяко нарушение на кралската повеля се наказвало строго, като това бил опит да се осигури достатъчно работна ръка в обезлюдялата от епидемията страна. 

Културни последици от чумната епидемия

Черната смърт оказала дълбоко влияние върху изкуството и литературата на поколението, което било засегнато от нея. Много полезна информация за историците постъпва от писатели като Джовани Бокачо и Франческо Петрарка.

Чумната пандемия се отразява и в народния фолклор на много народи. Норвежците оприличавали болестта като стара гърбава жена, която носи черно наметало, а в ръцете си държала метла и гребло. Според поверието, когато тази жена замахнела с ръката, държаща греблото, част от населението имало шанс да оцелее, но ако замахнела с ръката, в която държала метла, всички хора били обречени.

Жените, живели по време на чумната пандемия, се възползвали от възможността да станат част от културната просвета, защото литературата и естествените науки вече не били приоритет само за мъжете. Църквата вече не управлявала толкова голям контрол върху тях. Част от тях дори започнали да пишат. Първата жена в Европа, която се е издържала благодарение на своето писателско творчество, е Кристин де Пизан (1364-1430). До края на 16 век тя е спечелила много читатели и симпатизанти.

Икономически последици

Наред с останалите последици от Черната смърт съществуващите държави тогава претърпели и големи икономически вреди. Наблюдавало се спирането на войните, както и се отчитал рязък спад на търговията, но това били временни явления. По-сериозна и дълготрайна последица била липсата на работници, които да обработват земята, което довело до разоряването на много притежатели на земя. В старанието си да задържат наемателите си собствениците не искали заплащане само и само те да продължат да вършат земеделската работа. Увеличила се заплатата на работниците, трудещи се на полето, крепостните вече не били обвързани само с един господар. Социалната и икономическа структура се променила необратимо след чумата. Селяните започнали да се бунтуват и вече не приемали безропотно опитите на богатите да запазят статуквото. Свидетелство за това били бунтовете на селячеството през 1358 г. в Северна Франция.

В градовете обезлюдяването предизвикало криза в икономическия обмен и в търговията. Произвеждането на стоки спирало след смъртта на квалифицираните занаятчии, а ако се намерело кой да ги замести, много често качеството страдало.

Чумната пандемия предизвикала сътресения и в отношенията между държавата и църквата. По време на върлуването на болестта църквата натрупала големи имущества благодарение на даренията на хора, пожелали да направят този жест преди да умрат. Но в същото време тя загубила от своите престиж и святост заради обвинения в корупция, критики, че не може да обясни появата на мора и да защити паството си от него. Още от 11 в. светската и духовната власт се опитвали да надделеят една над друга и да покажат коя е по-мощна. По време на Черната смърт Римокатолическата църква губи част от монопола върху спасението на душите, хората все по-често се обръщали към мистицизма.

Статията е част от историята на:

• История на чумата