Опитът на д-р Иля Иванов да създаде хибрид между човек и маймуна

От 1910г. до 1930г.

През лятото на 1926 г., по целия свят излиза новина със сензационно заглавие:

"Съветски учен се опитва да кръстоса човек с човекоподобни маймуни".

Експериментът кореспондира със съветската утопия за създаване на нов вид социалистически човешки вид. Светът е едновременно уплашен и очарован. Какво ли е намислил Сталин този път? Лондонският вестник Sun стига толкова далеч, че нарича експеримента "Армията от маймуни мутанти на Сталин."

Д-р Иля Иванов

Иля Иванович Иванов (1870-1932) е професор в Харковския университет и водещ световен специалист в изкуственото осеменяване. Той създава техники за кръстосване, които се оказват толкова успешни, че успява да оплоди 500 кобили със семенна течност само от един жребец. Той също така създава зебраре (хибрид между зебра и магаре), зуброн (хибрид между европейски бизон и крава) и няколко успешни разновидности на плъхове, мишки, зайци и морски свинчета.

През 1910 г. на Световния конгрес на зоолозите в Грац, Австрия, той вече е изявил готовността си да създаде хуманзе (хибрид между човек и шимпанзе). Идеята му е подкрепена от много учени с международно признание.

До 1924 г. предложението му, отправено към съветското правителство, е одобрено и Иванов получава финансиране в рубли, равняващо се на 10 000 долара, които за онези времена са крупна сума. Експериментът трябвало да се проведе в Западна Африка. В същото време по света се разпространявали слухове, че този експеримент вече е успешно проведен в САЩ, което било допълнителна мотивация за правителството на СССР.

В обосновката си Иванов акцентира върху това, че научният му експеримент би доказал теорията на Дарвин за близостта на човека и човекоподобната маймуна. Успехът му би означавал и атака срещу религията. Възможно е болшевиките да са търсили начин да докажат необятните възможности пред науката генетика, което съвпада с тяхната идея за „позитивна евгеника.“

През февруари 1926 г. Иванов отплава за Френска Гвинея и по пътя минава през Института "Луи Пастьор" в Париж, където бива насърчен от колегите си и получава разрешение за достъп до новия център за примати във Френска Гвинея.

Експериментът с шимпанзетата

Тъй като никое от шимпанзетата не било достатъчно зряло за размножаване, през лятото на 1926 г. Иванов се връща в Париж, където среща д-р Серж Воронов. Воронов е поддръжник на противоречивата терапия за подмладяване, при която присажда части от маймунски тестиси на богати застаряващи мъже, за да възстанови еректилната им функция.

С помощта на Воронов д-р Иванов трансплантира женски яйчник на женско шимпанзе на име Нора, след което я опложда с човешка семенна течност. Експериментът се превръща в истинска сензация.

През ноември 1926 г. Иванов се връща в Гвинея, за да извърши още три инсеминации  на шимпанзета с човешка сперма. Разбира се, никой от експериментите не дава положителен резултат, основно защото разполага с прекалено малко тестови обекти.

Промяната на стратегията се оказва жизненоважна за успеха на експеримента. Поради тази причина Иванов решава, че трябва да обърне технологията – да осемени жена със семенна течност от шимпанзе. За тази цел той се нуждаел от мъжко шимпанзе, от което да вземе семенна течност, и няколко жени доброволки. Местните гвинейки били перфектния избор за целите на експеримента, но никоя не се съгласила с налудничавия му план, макар и в името на науката. Поради тази причина на Иванов му хрумва идеята да извърши инсеминацията по време на рутинен медицински преглед. Той не вижда никакъв етичен проблем в намеренията си. За щастие е разубеден от местните власти.

Отново в Русия

След това Иванов се връща в Съветския съюз заедно с 20 шимпанзета и план да създаде център за примати в Сухуми, Грузия. За съжаление само 4 от шимпанзетата оцеляват по време на пътуването.

Иванов се залага с нелеката задача да открие съветски жени доброволки, които ще се жертват в името на съветската наука и ще износят и родят полумаймунско бебе. През 1928 г. една жена се свързва с него в Ленинград. Тя заявява, че след развода със съпруга си няма какво повече да губи. Броят на доброволките достига пет.

Руският д-р Франкенщайн има намерение да вземе сперма от 26-годишен мъжки орангутан на име Тарзан. За огромно негово съжаление, през 1929 г. приматът получава мозъчен кръвоизлив и умира.

Докато д-р Иванов търси нов донор, политическият климат в Москва се променя. Чистките на Сталин достигат до научните кръговете и не подминават Иванов. През 1930 г. е арестуван и изпратен на 5-годишно изгнание в Алма Ата. След като е освободен предсрочно през 1932 г., той умира от удар.

Като изключим етичната страна на експериментите на д-р Иванов, каква би била глобалната полза от създаването на хибрид между човек и маймуна?

• Първоначално пред Руската академия на науките Иванов твърди, че целта на експеримента е да докаже, че човекът е произлязъл от маймуните. Той дори стига по-далеч – за да се хареса на болшевиките, той подчертава, че доказването на теорията на Дарвин ще е голям удар срещу религията и ще подхрани антирелигиозната съветска пропаганда.  
• Застаряващите болшевишки лидери вероятно имат и нещо друго предвид – свързано с експерименталното подмладяване на д-р Воронов. Предполага се, че биологът е изпратен в Африка, за да донесе от там маймуни, чиито жлези да бъдат използвани за подмладяване на възрастните политици. Съмненията обаче остават, защото, ако някой иска да прикрие толкова заплетена схема в полза на управляващите, тогава Съветският съюз едва ли би избрал подобен скандален проект, който привлича вниманието на обществото.

• Третият възможен мотив е Иванов да е имал амбициозен план за трансформиране на обществото. Защото болшевиките могат да забранят религията, да колективизират земята и собствеността, да национализират индустрията, но не могат да трансформират мисленето на хората, не и за толкова кратък период от време. Затова един от начините за осъществяване на съветската утопия е да се създаде общество от полумаймуни-полухора, годни за манипулиране. Тук на дневен ред се появява т. нар. Положителна евгеника – с помощта на изкуствената инсеминация да се постигнат желаните от правителството примитивни черти и мислене на хората – стадния характер, безропотната колективна работа и липсата на съперничество, алчност и желание за притежаване на частна собственост.  Експертът по руска история Александър Еткайнд пояснява: „Политиците са можели да променят политическия пейзаж и да национализират индустрии, но не са можели да променят хората. Учените са били нагърбени с тази задача. Те е трябвало да променят хората така, че да се впишат в социалистическото съветско общество.“

Какви са били истинските целите на проучванията на д-р Иванов и какво щеше да се случи, ако те се бяха оказали успешни – вероятно никога няма да разберем. Или поне така се надяваме.