Как д-р Йозеф Менгеле се превръща в Ангела на смъртта – част 1

От 1911г. до 1979г.

Ако попитате някой кое е най-ужасяващото престъпление в човешката история, вероятно отговорът ще бъде Холокоста. Попитайте го кое е най-ужасяващото местопрестъпление и отговорът естествено ще бъде Аушвиц. А ако зададете същите въпроси на оцелели от Холокоста, те ще назоват центъра, където се извършват по-голямата част от убийставата Биркенау и най-ужасяващия убиец – д-р Йозеф Менгеле.

На 6 юни 1985 г. бразилската полиция в Сао Паоло ексхумира тялотона мъж с името "Волфганг Герхард". Патологичните и генетичните изследвания показали, че останките в действителност принадлежат на Йозеф Менгеле, който умира в следствие на удавяне. Кой е този човек и как е гравирал името си в най-мрачния кошмар от съвременната история на човечеството? Предлагаме ви да разберете.

Един младеж с привилегии и светло бъдеще

Йозеф Менгеле е роден на 16 март 1911 г. в Гюнзбург, Бавария. В детството на Менгеле липсват каквито и да било ужаси, с които бихме могли да оправдаем човека, в който той по-късно се превръща. Всъщност той е популярно, забавно и богато хлапе, чийто баща държи успешен бизнес в Германия в момент, в който националната икономика процъфтява. Всички в училище изглежда го харесват и той е отличен ученик. Всички очаквали като нещо напълно естествено след завършването да постъпи в университет и да успее във всяко свое начинание.

През 1935 г. Менгеле защитава първия си докторат по антропология в Мюнхенския университет. Постдокторската си работа извършва във Франкфурт под ръководството на д-р Отмар Фрайхер фон Фершуер, който е евгеник и нацист до мозъка на костите си. Той съсредоточава усилията си върху наследствените влияние върху вродени дефекти като цепнатото небце. Менгеле е изключително ентусиазиран като негов асистент и през 1938 г. напуска лабораторията му с превъзходни препоръки и втори докторат по медицина. Темата на дисертацията му са расовите влияния върху образуването на долната челюст.

Почетна военна служба

Менгеле се присъединява към нацистката партия през 1937 г., когато е на 26 г., докато все още работи с ментора си във Франкфурт. През 1938 г. той се присъединява към СС и към резервна част на Вермархта. Подразделението му е призовано през 1940 г. и той служи с желание и дори кандидатства като доброволец за медицинската служба Вафен-СС.

Между капитулацията на Франция и нашествието на Съветския съюз, Менгеле практикува евгеника в Полша, опитвайки се да оцени доколко полския народ става за потенциална "германизация" или гражданство на расова основа в Райха.

През 1941 г. военната му част е прехвърлена в Украйна и влиза в боя. Йозеф Менгеле – богатото, популярно дете и невероятен студент, се отличава отново на фронта със смелост, която граничи с геройство. Няколко пъти получава ордени за храброст, веднъж за извличането на ранени мъже от горящ танк и често е даван за пример за подражание.

През януари 1943 г. немската армия се предава при Сталинград. Същото лято друга немска армия е избита при Курск. Между двете битки по време на месомелачката в Ростов, Менгеле е тежко ранен и е обявен за негоден за по-нататъшна военна служба.

Той е изпратен обратно в Германия, където отново се свързва със стария си ментор фон Фершуер и получава медал, повишение в капитан и доживотно назначение. През май 1943 г. Менгеле получава призовка за служба в концентрационния лагер в Аушвиц.

Менгеле и Аушвиц

Менгеле пристига в Аушвиц в преходен за концлагера период. Той отдавна е лагер за принудителен труд и интерниране на военнопленници, но през зимата на 1942-1943 г. лагерът се превръща в машина за убиване, особено подлагерът Биркенау, където Менгеле е назначен като медицински офицер.

С бунтовете и затварянето на лагерите Треблинка и Собидор и увеличаващото се темпо на програмата за масово убиване на Изток, Аушвиц става изключително натоварен и Менгеле попада в центъра на събитията.

Според сведенията на оцелели и пазачи, Йозеф Менгеле е изпълнен с ентусиазъм член на екипа, който доброволства за допълнителна работа и ръководи операции, които технически надвишават задълженията и заплащането му. Изглеждало така сякаш Менгеле е едновременно навсякъде.

Менгеле орпеделено е в стихията си в Аушвиц; униформата му винаги е чиста и изгладена и на лицето му винаги има бледа усмивка.

Всеки лекар в неговата част от лагера поред трябвало да се изявява като офицер по подбора – да разделя пристигащите на такива, които ще работят, и такива, които веднага били вкарвани в газовите камери – и много намират работата за меко казано депресираща. А Йозеф Менгеле я обожава и винаги изявява желание да вземе смяната на някой лекар при новопристигащи затворници в лагера.

Менгеле разполагал с болница, където болните се убивали, асистирал на други немски лекари при работата им, ръководел медицинския екип и извършвал свои собствени проучвания сред хилядите затворници. Той лично подбирал жертвите за своите експерименти – програма, която той инициирал и ръководел.

Експериментите, които извършва, са жестоки. Той черпи вдъхновение от привидно бездънния кладенец с обречени човешки същества, с които разполагал, и продължава изследванията, които започва във Франкфурт за наследствеността на различни физически характеристики.

За този вид генетични изследвания Менгеле използва близнаци, защото те, разбира се, имат еднакви гени. Поради тази причина той смята, че всяка разлика между тях трябва да се дължи на влиянието на околната среда. Това превръща близнаците в идеални обекти за опитите му и той изолирал генетичните фактори и сравнявал телата и поведението им.

Менгеле събирал стотици двойки близнаци и понякога прекарвал часове в измерване на различни части на телата им, водейки си подробни записки. Той често инжектирал единия близнак с мистериозни вещества и наблюдавал развитието на болестта. Той пристягал крайниците на децата, за да предизвика гангрена, инжектирал боя в очите им – които след това били изпращани в лаборатория по патология в Германия – и им правел лумбални пункции.

След смъртта на експерименталния обект, другия близнак веднага бил убиван с инжекция с хлороформ в сърцето и двете тела били аутопсирани заедно, за да бъдат сравнени. При един случай Менгеле убил 14 двойки близнаци и прекарал безсънна нощта в дисектиране на своите жертви.

Към втора част > > >

по статията работи: Величка Мартинова