Как д-р Йозеф Менгеле се превръща в Ангела на смъртта

От 1911г. до 1979г.

Ако попитате някой кое е най-ужасяващото престъпление в човешката история, вероятно отговорът ще бъде Холокоста. Попитайте го кое е най-ужасяващото местопрестъпление и отговорът естествено ще бъде Аушвиц. А ако зададете същите въпроси на оцелели от Холокоста, те ще назоват центъра, където се извършват по-голямата част от убийставата Биркенау и най-ужасяващия убиец – д-р Йозеф Менгеле.

На 6 юни 1985 г. бразилската полиция в Сао Паоло ексхумира тялотона мъж с името "Волфганг Герхард". Патологичните и генетичните изследвания показали, че останките в действителност принадлежат на Йозеф Менгеле, който умира в следствие на удавяне. Кой е този човек и как е гравирал името си в най-мрачния кошмар от съвременната история на човечеството? Предлагаме ви да разберете.

Един младеж с привилегии и светло бъдеще

Йозеф Менгеле е роден на 16 март 1911 г. в Гюнзбург, Бавария. В детството на Менгеле липсват каквито и да било ужаси, с които бихме могли да оправдаем човека, в който той по-късно се превръща. Всъщност той е популярно, забавно и богато хлапе, чийто баща държи успешен бизнес в Германия в момент, в който националната икономика процъфтява. Всички в училище изглежда го харесват и той е отличен ученик. Всички очаквали като нещо напълно естествено след завършването да постъпи в университет и да успее във всяко свое начинание.

През 1935 г. Менгеле защитава първия си докторат по антропология в Мюнхенския университет. Постдокторската си работа извършва във Франкфурт под ръководството на д-р Отмар Фрайхер фон Фершуер, който е евгеник и нацист до мозъка на костите си. Той съсредоточава усилията си върху наследствените влияние върху вродени дефекти като цепнатото небце. Менгеле е изключително ентусиазиран като негов асистент и през 1938 г. напуска лабораторията му с превъзходни препоръки и втори докторат по медицина. Темата на дисертацията му са расовите влияния върху образуването на долната челюст.

Почетна военна служба

Менгеле се присъединява към нацистката партия през 1937 г., когато е на 26 г., докато все още работи с ментора си във Франкфурт. През 1938 г. той се присъединява към СС и към резервна част на Вермархта. Подразделението му е призовано през 1940 г. и той служи с желание и дори кандидатства като доброволец за медицинската служба Вафен-СС.

Между капитулацията на Франция и нашествието на Съветския съюз, Менгеле практикува евгеника в Полша, опитвайки се да оцени доколко полския народ става за потенциална "германизация" или гражданство на расова основа в Райха.

През 1941 г. военната му част е прехвърлена в Украйна и влиза в боя. Йозеф Менгеле – богатото, популярно дете и невероятен студент, се отличава отново на фронта със смелост, която граничи с геройство. Няколко пъти получава ордени за храброст, веднъж за извличането на ранени мъже от горящ танк и често е даван за пример за подражание.

През януари 1943 г. немската армия се предава при Сталинград. Същото лято друга немска армия е избита при Курск. Между двете битки по време на месомелачката в Ростов, Менгеле е тежко ранен и е обявен за негоден за по-нататъшна военна служба.

Той е изпратен обратно в Германия, където отново се свързва със стария си ментор фон Фершуер и получава медал, повишение в капитан и доживотно назначение. През май 1943 г. Менгеле получава призовка за служба в концентрационния лагер в Аушвиц.

Менгеле и Аушвиц

Менгеле пристига в Аушвиц в преходен за концлагера период. Той отдавна е лагер за принудителен труд и интерниране на военнопленници, но през зимата на 1942-1943 г. лагерът се превръща в машина за убиване, особено подлагерът Биркенау, където Менгеле е назначен като медицински офицер.

С бунтовете и затварянето на лагерите Треблинка и Собидор и увеличаващото се темпо на програмата за масово убиване на Изток, Аушвиц става изключително натоварен и Менгеле попада в центъра на събитията.

Според сведенията на оцелели и пазачи, Йозеф Менгеле е изпълнен с ентусиазъм член на екипа, който доброволства за допълнителна работа и ръководи операции, които технически надвишават задълженията и заплащането му. Изглеждало така сякаш Менгеле е едновременно навсякъде.

Менгеле орпеделено е в стихията си в Аушвиц; униформата му винаги е чиста и изгладена и на лицето му винаги има бледа усмивка.

Всеки лекар в неговата част от лагера поред трябвало да се изявява като офицер по подбора – да разделя пристигащите на такива, които ще работят, и такива, които веднага били вкарвани в газовите камери – и много намират работата за меко казано депресираща. А Йозеф Менгеле я обожава и винаги изявява желание да вземе смяната на някой лекар при новопристигащи затворници в лагера.

Менгеле разполагал с болница, където болните се убивали, асистирал на други немски лекари при работата им, ръководел медицинския екип и извършвал свои собствени проучвания сред хилядите затворници. Той лично подбирал жертвите за своите експерименти – програма, която той инициирал и ръководел.

Експериментите, които извършва, са жестоки. Той черпи вдъхновение от привидно бездънния кладенец с обречени човешки същества, с които разполагал, и продължава изследванията, които започва във Франкфурт за наследствеността на различни физически характеристики.

За този вид генетични изследвания Менгеле използва близнаци, защото те, разбира се, имат еднакви гени. Поради тази причина той смята, че всяка разлика между тях трябва да се дължи на влиянието на околната среда. Това превръща близнаците в идеални обекти за опитите му и той изолирал генетичните фактори и сравнявал телата и поведението им.

Менгеле събирал стотици двойки близнаци и понякога прекарвал часове в измерване на различни части на телата им, водейки си подробни записки. Той често инжектирал единия близнак с мистериозни вещества и наблюдавал развитието на болестта. Той пристягал крайниците на децата, за да предизвика гангрена, инжектирал боя в очите им – които след това били изпращани в лаборатория по патология в Германия – и им правел лумбални пункции.

След смъртта на експерименталния обект, другия близнак веднага бил убиван с инжекция с хлороформ в сърцето и двете тела били аутопсирани заедно, за да бъдат сравнени. При един случай Менгеле убил 14 двойки близнаци и прекарал безсънна нощта в дисектиране на своите жертви.

Избухлив нрав

Въпреки цялата си методичност, Менгеле можел да бъде и ужасно импулсивен. По време на един подбор – кой да работи и кой да умре – една жена на средна възраст, която била избрана да работи, отказала да се раздели от 14-годишната си дъщеря, която трябвало да умре.

Пазачът, който се опитал да ги раздели, бил одраскан по лицето и паднал по гръб на земята. Менгеле застрелял и майката, и момичето и прекратил подбора, като изпратил всички в газовите камери.

При друг случай лекарите в Биркенау спорели дали едно момче, към което всички изпитвали симпатии, има туберкулоза. Менгеле напуснал стаята и се върнал след два часа, извинявайки се за спора и признавайки, че е сгрешил. Докато отсъствал, той застрелял момчето и му направил аутопсия, за да провери за следи от заболяването, каквито не открил.

През 1944 г. пламенността и ентусиазма на Менгеле към работата му му спечелват ръководна позиция в лагера. Той вече разполагал с огромни правомощия и бил отговорен за всички мерки, касаещи здравето на хората в лагера, и паралелно продължавал със собствените си проучвания в Биркенау. Импулсивната му страна се проявявала отново, когато трябвало да взима решение за десетки хиляди затворници.  

Когато сред жените плъзнал тиф, Менгеле решил проблема по характерен за него начин: заповядал 600 жени веднага да бъдат вкарани в газовите камери, а бараките им да бъдат обгазени. След което преминал към следващия блок и обгазил и техните бараки. Това действие било повторено във всички женски блокове, докато и последния бил изчистен и готов за ново попълнение работници. Менгеле повторил процедурата няколко месеца по-късно, когато избухнала епидемия от скарлатина.

Паралелно с това изследванията на Менгеле също продължавали. В безсмисления си опит да докаже нацистките расистки теории, Менгеле пришивал двойки близнаци един за друг за гърбовете им, вадел очите на хора с различни на цвят ириси и извършвал вивисекции на деца, които го познавали като добрия стар "чичо Папи".

Когато в циганския лагер се появила форма на гангрената, наречена нома, Менгеле решил да изследва генетичните причини, които според него стояли в основата на епидемията. За да постигне целта си, той режел главите на заразените затворници и изпращал пробите за изследване в Германия.

След като през лятото на 1944 г. повечето унгарски затворници биват убити, притокът на нови хора се забавя и накрая спира напълно. Операциите в лагера замират през есента и зимата.

През януари 1945 г. лагерният комплекс в Аушвиц е почти изцяло разтурен, а гладуващите затворници са принудени да маршируват към Дрезден (който щял да бъде безжалостно бомбардиран от Съюзниците). Д-р Йозеф Менгеле опакова записките и пробите си, оставя ги при доверен приятел и тръгва на Запад, за да избегне залавянето си от Червената армия.

Менгеле се крие успешно до юни, когато е заловен от американски патрул. Той пътувал под собственото си име, но списъкът с търсени престъпници не бил разпространен навсякъде и американците го пуснали. Менгеле прекарва известно време като общ работник в една ферма, преди да реши да напусне страната през 1949 г.

Използвайки различни псевдоними, а понякога и собственото си име, Менгеле се спотайва десетилетия наред. Истината е, че почти никой не го търси, а правителствата на Бразилия, Аржентина и Парагвай помагат на драго сърце на избягалите нацисти, които дирят защита при тях.

Дори в изгнание, Менгеле остава верен на себе си. През 50-те години отваря нелицензиран кабинет в Буенос Айрес, където извършва предимно незаконни аборти.

След смъртта на една от пациентите му, той е арестуван, но според свидетел, негов приятел се явил в съда с плик, пълен с пари, и съдията приключил набързо делото в негова полза.

През 1959 г. Менгеле заминава за Парагвай, за да лекува бившия секретар на фюрера Мартин Борман, който бил осъден на смърт задочно в Нюрнберг и умирал от рак на стомаха. През 1956 г. западногерманското правителство издава лични документи на Менгеле под истинското му име и позволява на семейството му да напусне страната незабелязано и да го посети в Южна Америка.

Усилията на Израел да го заловят удрят на камък, на първо място заради шанса да заловят полковника от СС Адолф Айхман, и на второ място заради надвисналата заплаха от война с Египет, което отвлича вниманието на Мосад от нацистките бежанци.

Един ден през 1979 г. 68-годишният Йозеф Менгеле отива да плува в Атлантическия океан. Във водата получава удар и се удавя. След смъртта му приятелите и семейството му постепенно признават, че през цялото време са знаели къде се крие и, че са го укривали от закона през целия му живот.

През март 2016 г. бразилският съд дава правото над останките на Менгеле на университета в Сао Паоло. Според изявление на лекаря, отговарящ за тях, тялото му ще бъде използвано от студентите за медицински изследвания.