Нумизматични находки по нашите земи от времето на римската империя, разкриващи факти за здравеносните божества при траките

От 138г.

Нумизматични находки, датиращи от времето на римската империя предоставят на историците ценни факти, касаещи разпространението на култовете към здравните божества на траките. Нерядко се откриват монети, изобразяващи здравеносните божества, почитани в градовете Пауталия, Сердика, Никополис ад Иструм, Марцианопол.

Н. Запрянов и Р. Каймакчиева ("Медицината в нумизматиката по време на римско владичество в нашите земи", 1966 г., стр.11) са българските учени, разгледали отделните варианти на изображенията на здравеносните богове Асклепнй, Хигия и Телесфор.

Образът на Асклепий по нашите земи, изсечен по повърхността на монети се е появил за пръв път от Анхиалос от времето на независимостта на западночерноморската гръцка колония. По-голяма рядкост са изображенията на монети на храмове сьс статуи на Асклепий и останалите здравни божества. Най-често богът е представен сам в четириколонен храм, по-рядко заедно с Хигия, а най-редки са монетите с Хигия и Телесфор. Те се срещали в градовете Сердика, Пауталия, Филипопол, Никополис ад Иструм, Марцианопол, Аугуста Траяна и др. Особено зачестили монетните образи на император Антонин Пий (138—161 г.) , като те получили най-голяма известност в периода на императорите от династията на Северите — Септнмий Север (193—211 г.). Гега (211—212 г.), Каракала (212—217 г. ), Макрин (218 г.), Елагабал (218—222 г.), Александър Север (222—235 г.).

На монетите от Тракия и Мизия от римската епоха се могат да се открият любопитни изображения и символи на Асклепнй, главно змията, и то особено в Пауталия и Сердика. Там се среща змия с брада, змия, навита на кълбо и понякога с крила.

Добре е да се знае, че тракийски монети с образите на божества, покровителстващи здравето досега не са откривани. Изображения на Асклепий за пръв път са открити по монети от Епидавър, (главно край негово светилище) още през 350—323 г. пр. н. е. Автономни с неговия лик има от остров Кос от 11 в. пр. н. е., а от Сиракуза - от остров Сицилия, след 212 г. пр. н. е.

От написаното да тук можем да направим извод, че появата на такива монетни с образи на здравеносни божества по нашите земи се свързват с разпространението на култовете към тях, което е осезаемо след установяването на римското владичество по нашите земи. Почитта към тези божества напълно изчезва след покръстването и приемането на християнството като официална религия. Въпреки този факт, при някои ритуали в българска народна медицина, все още могат да се видят културните заемки, предадени наследство от римската епоха. Въпреки че са с териториално значение, те свидетелстват за езическото време, когато християнството не е изкоренило. Такива са например вярванията за русалки, оздравителният сън на Спасовден, събирането на билки в ранната сутрин на Еньовден.

Историческото значение на култовете към боговете, покровителстващи здравето, разпространени по нашите земи през епохата на римското владичество, може да се счита, че те са само малка част от историята на медицината от тази епоха. Развитието на науката медицина е водеща през всички исторически епохи, следователно теургичната има ограничено значение. Определено не може да се счита за случайност фактът, че остатъците от теургичната медицина се съхраняват в народната, която може да се определи като консервативен елемент, съхранил древните култове, обагрили християнските схващания.