Откритие на причинителя на проказата през 1873 година

От 1873г.

Норвежкият лекар Герхард Армауер Хансен е първият специалист, който се натъква на непознати дотогава пръчковидни микроби в микроскопските проби на негови пациенти, заболели от проказа през 1873 г. Седем години по-късно д-р Хансен работи в болницата за лечение на проказа в крайбрежния град Берген. Медикът е изправен пред съд за опит за заразяване на пациентка с бактерии, причиняващи инфекциозното заболяване, без да е изискал нейното разрешение. Медикът опитва да инокулира окото на жената с материал, добит от лезии на пациент с проказа.

Хансен прибягва до тази крайна мярка, тъй като медика изпитва известни трудности в доказването на своето убеждение си, че именно микробите са причинителите на проказата (водеща до увреждане на периферните нерви и упорити кожни лезии), както и че болестта е инфекциозна. Той напразно се опита да зарази лабораторни зайци и да култивира микробите в ин-витро среда – най-сигурните признаци по това време, които се считат за нужни при доказване на заразяването. "Проказата е наричана най-малко заразната от всички заразни болести" - твърди Тони Гулд, автор на медицинската творба "A Disease Apart: Leprosy in the Modern World". Според него този факт до някъде обяснява защо д-р Хансен не съумява веднага да се сдобие с така желаното доказателство.

Злочестата пациентка на Хансен (33-годишна жена на име Кари Нилсдатър) страда от туберкулоидна проказа (една от формите на болестта), още преди да започне да се лекува при норвежкия лекар.
Доктор Хансен се надява, че чрез инокулацията си, ще съумее да я зарази с друга форма на болестта, наречена лепроматозна проказа. Инфектирането така и не се осъществява, а Хенсън беше наказан за провеждането на експеримента си. Той е уволнен от болницата за лечение на проказа, но му се позволява да запази позицията си на главен лекар за Норвегия по въпросите, касаещи лечението на проказата. Той използва тази си позиция, за да прокара и облекчи мерките, които задължават хората, страдащи от проказа да живеят в частична изолация.

Въпреки злоупотребите си, д-р Хансен по-късно е почитан и бива признат за откривател на патогенния микроорганизъм Mycobacterium leprae, който официално е приет за причинител на болестта на първата международна конференция за лечение на проказата, проведена в Берлин през 1897 г. Днес състоянието често се нарича болест на Хансен.

За част от ранния скептицизъм по отношение на начина на  заразяване с болестта е отговорен д-р Даниел Корнелиус Даниелсен, който е признат експерт и ментор на д-р Хансен. Доктор Даниелсен е убеден, че проказата не се предава от човек на човек. Вместо това той счита, че болестта се унаследява или се проявява вследствие на лоши условия на живот. Лекарят дори инокулира себе си с материали от пациенти с проказа, без да се зарази, което още веднъж затвърждава убеждението му.

Докато твърдението на Хансен, че проказата е инфекциозна болест бъде признато: "изглежда съществува много силна генетична предразположеност към проказата" - твърди Ричард Труман, който работи като ръководител на лабораторния изследователски клон в "National Hansen’s Disease Program" в Бейтън Родж, щата Луизиана. Само до 5% от хората са предразположени към заразяване с проказа (податливостта се развива в семействата, но допълнително ефектът се засилва от недохранването и условията, които компрометират имунната система.

В края на краищата и Хансен, и Даниелсен отчасти се оказват прави: загадъчните пръчковидни бактерии на Хансен действително причиняват проказа, но само при хората, имащи лошия късмет да са генетично и екологично предразположени.

По статията работи: Виктория Милова