Отношение на Япония към абортите до 1934 година

От 1934г.

На процедура по изкуствено прекъсване на бременността в Япония можели да се подложат жените в изключително ограничени случаи, когато е застрашено тяхното здраве или са на лице икономически затруднения. Глава 29 от Наказателния кодекс на Япония де юре описва аборта като незаконна медицинска процедура. Въпреки това, съществували немалко изключения в юридическия акт, които били достатъчно широки, за да бъде абортът приет и практикуван в Страната на изгряващото слънце. В същото време, Законът за защита на майчиното здраве позволявал на някои лекари да извършват аборти, но това ставало единствено с изричното съгласие на майката и нейния съпруг, в случаите когато бременността е резултат от изнасилване или ако евентуалното износване на бременността би могло да застраши физическото здраве на бременната жена. Всеки, който се опитвал да извърши аборт без съгласието на бременната, следвало да понесе наказателни последствия.

В Япония не била одобрена употребата на нито един медикамент, който можел да предизвика аборт. Въпреки това лекарите, които имали правото да извършват медицинската процедура, можели да използват внесени в страна медикаменти. Всички останали японци, които участвали в умъртвяването на човешки фетус, използвайки абортифациент бивали наказани. Медикаментите за спешна контрацепция били одобрени от Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи на Япония едва през 2011 г.

През 1842 година Шогунатът в Япония забранил извършването на аборти в периода Едо (от 1603 до 1868 година), но забраната не засегнала останалата част от страната до 1869 г., когато абортите били забранени в цялата японска територия. Въпреки това, престъплението рядко било наказвано, освен в случаите, когато настъпилата бременност била резултат от прелюбодеяние или жената е починала от процедурата по умъртвяването на плода.

Според учения Тиана Норгерн, политиката, касаеща абортите при правителството на Мейджи била сходна с тази от периода Едо. През 1868 година императорът забранил на акушерките да участват в извършването на аборти, а през 1880 година бил въведен първият японски наказателния кодекс, който обявил изкуственото прекъсване на  бременността за престъпно деяние. Наказанията за извършване на аборти станали изключително тежки през 1907 г., когато наказателният кодекс бил обновен. В него изрично пишело, че жените могат да бъдат лишени от свобода за срок до една година, ако направят аборт. Наказанието за хората, които извършвали незаконната медицинска процедура можело да достигне до седем години. Този закон все още е в сила, но други правни текстове отменят част от неговата тежест.

През 1923 г. на японските лекари било предоставено правното разрешение да извършват аборти, за да се спаси живота на бременната жена, но всички останали случаи, в които животът на майката бил вън от опасност все още били предмет на съдебно преследване.

През 1934 година организацията „Women's Suffrage Congress” написала резолюции, призоваващи за легализирането на абортите и въвеждане на контрацепция. Този акт не довел до незабавна реакция от страна на правителството, но след края на войната, тези резолюции били прегледани при изготвянето на законите за легализирането на абортите.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината