Начало История на медицината Последният военнопленник от Втората световна война е намерен в лудница през 2000 г.

Последният военнопленник от Втората световна война е намерен в лудница през 2000 г.

От 1944г. до 2000г.

Последният военнопленник от Втората световна война е намерен в лудница през 2000 г. - изображение

Във втората половина на Втората световна война руснаците започват бавно настъпление по Източния фронт. По пътя си те успяват да разбият множество войскови части, затова голям брой немски войници попадат в плен. Един от заловените мъже, сражаващи се на страната на Третия райх, е Андраш Тома. Той попада в ръцете на съветските власти през 1944-та година и прекарва следващите 55 години затворен между 4 стени.

Андраш Тома е роден през 1925-та в унгарското градче Уйфехерто. Почти нищо не се знае за детството му, тъй като той не е от знатен произход или дори от семейство с висок социален статус. По някое време, вероятно през юношеските си години, започва обучение за ковач при местен майстор. По време на чиракуването си е привикан от местните власти да постъпи в армията.

След насилственото си присъединяване към унгарската войска, Тома е пратен като част от малък отряд да участва заедно с немските войници в защитата на малък полски град. След като укрепеното селища пада, съветската армия обявява всички оцелели при щурма вражески войници за военнопленници. Оказва се, че бившият ковач е единственият унгарец в групата. Германските му съратници не могат да говорят на унгарски, както и Тома не може да говори на немски. Затова той се опитва да комуникира с тях чрез мимики и жестове.

Андраш Тома преди изписването сиРуските войници решават, че Тома е германец, който е полудял по време на обсадата. Те заключват, че мъжът не говори на някакъв език, а бръщолеви безсмислици. Попадайки в Русия младежът се затваря все повече в себе си, тъй като осъзнава, че никой не се опитва да разбере родната му реч. Лишен от метод за реална комуникация, той става мълчалив и страни от останалите пленници.

След като минава медицински преглед в Ленинград, комисията отново не успява да разпознае унгарските слова и заключва, че психиката на войника е увредена. В медицинския му картон е записано, че човекът е физически здрав, но страда от крайно ментално изтощение и посттравматичен стрес.

Така Андраш Тома се озовава в психиатричната клиника в град Котелнич. Там са настанени още няколко германски военнопленника, които обаче имат реални психически разстройства. Само след една година немските войници се възстановяват и са преместени в трудов лагер. Унгарецът остава в болницата, тъй като се държи изключително агресивно. За него е записано, че не умее да възприема никаква реч и не е в състояние да научи нито една дума на руски. Освен това постоянно крещи и налита на бой на санитарите.

Това се дължи на факта, че унгарският език е много по-различен от останалите европейски езици. Всъщност дори не принадлежи към семейството на Индо-европейските езици. Има известно сходство с финландския и естонския, но приликите са по-скоро граматически, а не фонетични. Именно затова на унгарците им е много по-трудно да изучават европейски езици, отколкото на техните съседни народи.

Единственият пациент, който комуникира с Тома, е лекуващ се от алкохолизъм мъж, който успява някак си да общува със затворения в себе си мъж. Двамата изграждат нещо като добро познанство и дори успяват да обменят технически умения.

Андраш Тома за пръв път под открито небе от 55 г.

Унгарският военнопленник е забравен от властите и остава в психиатричната клиника цели 55 години. Едва през 2000-та година случаят отново излиза наяве и Тома е представен на виден словашки лингвист. Академикът разпознава речта на пациента и чак тогава руските власти разбират огромната си грешка, съсипала живота на един млад мъж.

Андраш Тома е изписан незабавно и върнат в Унгария, веднага след като институциите на двете страни успяват да установят идентичността му и да се свържат с роднините на вече бившия военнопленник. За съжаление прекаралият почти целия си живот в клиника мъж не успява да се адаптира към свободния начин на живот. Специално за него е излъчена прожекция на документални филми, описващи най-важните събития след края на Втората световна война, но вече 74-годишният човек отказва да възприеме дадената информация.

Тома живее 4 години със сестра си и нейното семейство, но годините на терапия, както и животът в самота са белязали безвъзвратно психиката му. Той продължава да не комуникира вербално със своите близки и да се държи асоциално. Андраш Тома умира само 4 години след освобождаването си. В знак на извинение държавата изплаща на близките му неустойки в размер на 55 години военна пенсия.

Редактор: Георги Динев

5.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.thevintagenews.com

Снимки: www.yahoo.com

www.listverse.com

www.gosc.pl

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИсторияЛайфстайлСнимки