Разпространение на вариолата в тихоокеанските острови

От 1856г.

Инфекциозното заболяване морбили, пренесено във Фиджи през 1875 година убива около 25% от местното население. Въпреки това случаи на заболели от вариола не са наблюдавани, което е изненадващо, предвид масовото преселение на работници и техните семейства от Индия. Независимо от това, страхът от възможността за пренасянето на едра шарка след 1880 година довежда до провеждането на обучение на младите жители на Фиджи по ваксиниране. Това довежда до обособяването на първото медицинско училище на острова.

Нито един от по-малките тихоокеански острови имаше достатъчно голямо население, за да може да се говори за ендемично присъствие на вариолата сред него. Въпреки това се твърди, че едрата шарка достига островите Палау през 1783 г., а през 1854 година е възникнала епидемия в Каролинските острови, в която от 2000 от 5000-те жители загиват.

Тежката епидемия в Гуам през 1856 г. убива около 5000 души от общия брой на населението, достигащо до около 15 000 души. През 1853 година кораб, плаващ от Сан Франциско пренася вируса на едрата шарка до Хавайските, убивайки 8% от местните жители в рамките на 8 месеца.

Вариолата заразява населението на Великденските острови 1863 година, когато жителите биват насилствено изселени до Перу. Впоследствие те се връщат в родината си, но след интензивен международен натиск. Комбинираният ефект на едрата шарка и туберкулозата намаляват населението на острова до 110 души.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата