Как са създадени капсулите и таблетките

От -1500г. до 1853г.

Фармацията претърпява впечатляващо развитие през последните няколко века, което протича успоредно с напредъка на медицината. В основата на съвременния фармацевтичен напредък стои създаването на разнообразни видове лекарствени форми с цел улесняване на приложението и приема на лекарствените вещества при отделните пациенти. Някои от тях, като например капсулите и таблетките, биват усъвършенствани с времето, а други изчезват завинаги.

Капсули

В началото на XIX век фармацевтите са изправени пред сериозен проблем. Гишетата са претрупани от разнообразни медикаменти, които могат да помогнат за подобряване на живота на много хора, но мнозина отказват да спазват протоколите за лечение, тъй като приемането на предписаните вещества е съпроводено с неприятен вкус. Смесването на лекарствения прах с галета или поглъщането на медикамента, заедно с хартиената опаковка са чести практики в миналото.

С цел разрешаване на проблема, през 1833 г. френският фармацевт Франсоа Моузес изобретява капсула, представляваща еластична кълбовидна обвивка от желатин, съдържаща достатъчно глицерин, за да се запази гъвкавостта й. Тя е предназначена за прием на най-горчивите медикаменти и бързо набира популярност в Германия. Една година по-късно дизайнът е подобрен и патентован от „Mothes and Joseph Dublanc“, а през 1840 г. капсулата е усъвършенствана от придворния аптекар Адолф Стрийгър от Букурещ. Първата формула за производство на меки желатинови капсули е публикувана в „Codex Medicamentarius“ през 1866 г.

Оригиналните капсули на Моузес представляват кухи глобуси от мек желатин с отвор в горната част, предназначен за пълнене. След като лекарственият прах бъде поставен през обозначеното място, капсулата се затваря за бъдеща употреба с капка горещ желатин. Този метод е усъвършенстван през 1853 година от фармацевта Стейнбрехер, но постепенно в производството на капсули навлизат други материали, неразтворими в стомаха, които изместват желатина. В края на XIX век и началото XX век започва производството на капсули, направени от нишесте, тестена паста и целулоза, които обвиват плътно лекарството.

Единственият недостатък на капсулите е, че съставът им лесно може да бъде компрометиран. Този факт предизвиква „отдръпване” и известен отказ от страна на пациентите да приемат капсули. Постепенно злоупотребите с тези лекарства водят до създаването на таблетките.

Таблетки

Основните предшественици на таблетките са хапчетата, споменати за първи път в Еберс папирус (около 1550 г. пр.н.е.), които вероятно са били създадени с цел прием на определено количество от конкретно лекарствено вещество. В древността при направата на първите хапчета редом с лекарствените вещества са използвани и шафран, смирна, канела, дървесна смола и множество други растителни продукти, с цел по-лесното оформяне на малки топчета. В Древна Гърция те са познати под наименованието катапотия (нещо, което да се погълне), а терминът „pilula”, който произлиза от латинската дума pila (топче), е въведен от римския учен Плиний, живял през I век.

През Средновековието тези медикаменти се приготвят единствено от фармацевтите, но техният горчив вкус подтиква много пациенти да се откажат от употребата на лекарствените препарати. В началото на XIX век се наблюдава цял набор от иновации. През 1810 година се създава специална машина за приготвянето на таблетки, а няколко години по-късно фармаколозите започват да покриват повърхността на лекарствата със златно и желатиново покритие. Покритието се поставя с цел защита на медикамента, за да може той да премине към червата в непроменено състояние. През 1843 г. британският художник и изобретател Уилям Брокдън получава патент за машина, способна да оформя хапчета и таблетки за смучене чрез специални матрици.

Таблетки за смучене

Най-ранните сведения за таблетки за смучене датират отпреди три хиляди години, като първообразът им е произведен от сладкари в Древен Египет, по време на XX династия. Първите смучещи бонбони, които са използвани за потискане на упорита кашлица, не съдържат захар, тъй като растенията (захарна тръстика, захарно цвекло), от които се извлича сладкото вещество, не са отглеждани в региона. За подслаждане на таблетките египетските билкари са използвали мед, а вкуса му са променяли с различни билки, подправки и цитрусови плодове. Съставките, които са прилагани за направата им, до голяма степен, не се различават от тези, които се срещат в съвременните таблетки за смучене. Разлика няма и в принципа, по който действат – овлажняване на раздразненото гърло.

Успокояващият гърлото бонбон претърпява многобройни незначителни промени при различните култури. С времето съставките стават отличителен фактор, като сред използваните от древните народи добавки са кора от бряст, евкалиптово масло, ментово масло и пчелник (пчелинок, блага трева).

Едва през XIX век са разработени първите таблетки за смучене, съдържащи лекарствени вещества, насочени към източника на кашлица – човешкия мозък. Първите съединения, използвани за потискане на кашличния ефект, са опиати, включително морфин и хероин. В края на века двете упойващи вещества стават изключително популярни и за известно време леснодостъпни средства за потискане на кашлицата. Нарастващата информираност на лекарите за опасностите от причинената зависимост преустановява предписването на таблетките, съдържащи опиати.

Фармацевтите и лекарите оценяват качествата на новите медикаменти, така че методите за производството на таблетки и капсули през следващите няколко години се разпространява по целия свят. Първо те се приготвят само в аптеките, но впоследствие производството им се увеличава, достигайки до 80% от всички фармацевтични продукти.

Статията е част от историята на:

• История на развитието на лекарствените форми