Поява, основни огнища и миграция на пандемията от чума

От 3.1346г. до 1351г.

Чумната пандемия е едно от най-унищожителните инфекциозни заболявания. Тя се счита, че е започнала от Египет през 1346 година, когато е една от най-мащабните световни епидемии в историята. От там чумата е пренесена от бълхите по ориенталските плъхове, които са били често срещани на търговските кораби. Впоследствие заразата обхваща Средиземноморието и Европа и погубва 30-60% от населението, на което са нужни 150 години, за да се възстанови.

Черната смърт в Европа

В средновековна Европа установеният топъл климат започва да се променя към края на 13-ти век. Наблюдава се изключително застудяване. Това е предпоставка за намалени реколти, тежки зими, глад и отслабване на общия имунитет сред европейците.
За чумна епидемия за пръв път се съобщава в търговският град Кафа, разположен на Кримският полуостров през 1347 година.
Заразата достига чрез корабите до Сицилия (през януари 1348 година) и южната част на Европа, откъдето се разпространява на север.

Седем години по-късно след установяването на епидемията в Кафа и пристанищните градове на Англия биват засегнати от чумата. Първите случаи на обезлюдяване са в град Дорсетшиър, а по-късно се засега и графство Оксфордшър, чиито най-голям град е Оксфорд. Така цяла Великобритания е в плен на епидемията.

В Италия чумата се разпространява през 1348 година. Генуа и Венеция „заболяват“ чрез търговските кораби, плаващи до Марсилия.
От Италия на северозапад чумата се разпространява до Франция, Испания, Португалия и Англия през 1348 г., а след това обхваща Германия и Скандинавия 1350 г.
В Норвегия пандемията достига през 1349 г., обхваща град Берген, но за щастие не засяга Исландия. Чумата достига Северозападна Русия през 1351 г.

Чумната пандемия в Близкия изток

Чумата поразява Близкия изток от няколко страни, което довежда до сериозно обезлюдяване и трайна промяна в икономическите и социалните структури на народите. През есента на 1347 г., заразата достига до Александрия в Египет, а чрез търговските кораби и до Константинопол.
През 1347 година, заболяването едновременно пътува на изток към Газа и на север по източното крайбрежие до градовете на Ливан, Сирия, Палестина - Аскалон, Акре, Йерусалим, Сидон, Дамаск, Хомс и Алепо.

През 1349 г., пандемията достига Антиохия. Жителите на града бягат на север, но повечето от тях умират по време на пътуването. По този начин инфекцията се разпространява и до Мала Азия.
Мека се заразява също през 1349 г. Регистрите показват, че градовете Мосул и Багдат претърпяват големи загуби. През 1351 година в Йемен също се появява огнище на заразата.

Статията е част от историята на:

• История на чумата