Принос на Парацелз към историята на медицината

От 1530г.

През 1530 година Парацелз благодарение на своите медицински умения съставя клинично описание на сифилиса. В него ученият твърди, че заболяването е лечимо. Нужни са единствено прецизно изчислени дози от живачно съединение, което той е синтезирал.

Друг принос на Парацелз към областта на историята на медицината твърдението, че болестта силикоза ("миньорска болест") може да се развие единствено вследствие на вдишване на металните изпарения и не е наказание на планински духове за греховете на миньорите.

Парацелз е първият лекар, стигнал до извода, че в зависимост от дозата "това, което може да разболее хората, може и да ги излекува". Тази мисъл векове по-късно се превръща във верую на модерните практики на хомеопатията.

Той е и първият, за когото се твърди, че е спасил много хора от чума, заболели в град Щертзинг през лятото на 1534 година. За целта той използвал направено лично от него хапче.

Парцелз свързва заболяването ендемична гуша с липсата на определени минерали в питейната вода. Той приготвя и използва нови химически средства за защита, включително съдържащи живак, сяра, желязо и меден сулфат съединения. С тези си действия до голяма степен Парацелз обединява медицината и химията (трябва да се има предвид, че първата лондонска фармакопея е от 1618 година).

Всички тези достижения на медика значително допринасят за появата на съвременния вид на медицинската наука, като впоследствие към нея се причислява и психиатричното лечение. Неслучайно швейцарският психолог Карл Юнг пише за него:" виждаме в Парацелз не само като пионер в областта на химическата медицина, а и в науката за емпиричното психологическо лечение.

Статията е част от историята на:

• История на Парацелз