Откритие на кръвообращението от Уилям Харви

От 13.9.1628г. до 3.6.1657г.

Ключовото откритие на кръвообращението от Уилям Харви е публикувано в "Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus" (Анатомично упражнение за движението на сърцето и кръвта на живите същества) през 1628 година. Английски превод се прави през 1653 година. Най-голямото постижение на Харви било прозрението, че кръвта се движи скоростно в тялото, изпомпвана от единна система от артерии и вени.

За да подкрепи теорията си, той изложил множество доказателства. Три били основните предложения, две от които произтичали от европейската медицинска традиция (датирани от 16 век, принадлежащи на испанския лекар Мигел Сервет). Последното предположение, касаещо кръвообращението било подчинено на ислямската медицинска система и принадлежало на Ибн ал-Нафис. То датирало от 13 век и засяга "малката циркулация", при която кръвта се движи от сърцето към белите дробове и обратно, без да преминава из цялото тяло.

Преди Харви се смятало, че има две "разделения" на кръвоносната система в тялото. Едната пренасяла "обогатена" кръв и ползвала венозната система, за да изхранва черния дроб. Другата пренасяла пурпурно червена "живителна" кръв, която използвала артериалната мрежа, за да пренася "животворност" от дробовете.

Днес кръвта се разглежда като обогатена с кислород и обогатена с въглероден диоксид. Въпреки това, по времето на Харви науката не смятало, че кръвта циркулира в тялото. Считало се, че тя се доставя, за да бъде "изконсумирана" от тялото, а след това се произвеждали заместващи количества. Съществуването на капилярите, в които се превръщат кръвоносните съдове по протежението на тялото не било потвърдено, докато през 17 век не се въвела употребата на микроскопите.

Харви твърдял, че стигнал до прозрението за наличието на кръвообращение, докато наблюдавал венозните клапи. Знаело се, че съществуват малки клапи във вените, позволяващи доброто еднопосочно протичане на кръвотока. Те спирали обратното навлизане на кръвта в съдовете.

Съдовите клапи предпазвали от вредното гравитационно въздействие, а Уилям Харви съумял да демонстрира сърдечната ориентираност на кръвта. Английският лекар показал, че югуларната вена, разположена вертикално на врата потискала кръвотока, постъпващ надолу от сърцето, а не от горе, непозволявайки смесването на кръвта от гравитацията. 

Експериментът на Харви

Основният експеримент на Харви се занимавал и с количеството кръв, вливащо се през сърцето. Той изчислил обема на камерите и до колко били ефективни те при изтласкването на кръв

та, както и какъв е броя на ударите в минута, направени от сърцето. Той е в състояние да покаже, че дори и с обикновени изчисления значително по-голямото количество кръв преминава през сърцето. Не било възможно по тази логика толкова голямо количество кръв да може да се съхрани в тялото, каквито били разбиранията за кръвотока по това време.

Стойностите на Харви посочили, че сърцето изпомпва 0,5 до 1 литър кръв за минута (съвременните стойности са около 4 литра в минута в покой и 25 литра в минута по време на тренировка). Човешкото тяло съдържа около 5 литра кръв. То просто не би могло да произведе или изконсумира такова количество кръв толкова бързо, поради което се доказва възможността кръвта да циркулира в организма.

Важно изследване на Харви било посветено на природата на сърдечните пулсации. Преди да се потвърди твърдението на английския медик се е считало, че активната фаза на сърдечното съкращение (самият акт на съкращение) осигурявал изпълването на вътрешния сърдечен обем. Така че активното свиване на сърдечния мускул било предназначено за неговото напълване.

Харви наблюдавал сърдечната дейност на много животни, особено при студенокръвните и тези близо до смъртта, защото сърдечните съкращения били бавни. Той заключил, че активната фаза на сърдечния ритъм, когато мускулите се съкращават, сърцето намалява вътрешният си обем и кръвта била изтласквана със значителна сила от сърцето.

Опитът на Уилям Харви да представи сърцето като своеобразна "помпа" играе съществена роля в научната революция през този времеви период. Количеството кръв, което посочил той, че се изтласква от сърцето било много приблизително.

Английският учен дълбоко и горчиво отрича "механичната" философия на френския математик и философ Рене Декарт, както и  всяка друга механична концепция за човешкото тяло. Теорията за кръвообращението на Харви е почти веднага оборена от консервативните лекари, но тя е добре  доказана още след неговата смърт. Много е вероятно Харви да е направил откритието си за кръвообращението още през 1618-19 година.

Такава голяма промяна в мисленето относно функционирането на тялото следвало да бъде много добре подкрепено от експерименти и аргументи, за да се избегнат незабавните подигравки и уволнения. През 1649 г. Харви публикува "Exercitationes Duae Anatomicae de Circulatione Sanguinis" и "Joannem Riolanem, Filium, Parisiensem" (Две анатомични упражнения върху циркулацията на кръвта) като своеобразен отговор на критиката от френския анатом Жан Риолан.

Статията е част от историята на:

• История на Уилям Харви