Произход на холерата

От 1563г.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяко десетилетие по света с холера се заразяват около 3-5 млн. души, от които загиват около 100,000- 120 000. Заболяването има древен произход, съществувало е още от времето на Буда и Хипократ, ако не и по-рано. Първият регистриран случай на заразяване с холера е от 1563 година. Болестта е описана в индийски медицински доклад, но съществуват и по-модерни източници, разказващи за историята на заболяването, датиращи от 1817 година. Когато болестта започнала да се разпространява от древния си първоизточник – делтата на река Ганг в Индия, милиони хора загубили живота си.

Холерата е лечимо заболяване, причиняващо остра диария, водеща до тежка дехидратация (поради масивната загуба на телесни течности). Това състояние е "виновно" за характерния вид на потърпевшите пациенти – очите им "потъват" в орбитите, кожата на лицето става синьо-сива. Около 80% от случаите на заразяване с холера днес биха могли да бъдат избегнати чрез приемането на рехидратиращи соли.

В началото на деветнадесети век за заболяването се считало, че се причинява от заразен въздух известен в историята на медицината като болестотворна миазма, но сега знаем, че холерата се причинява от бактерията Vibrio cholerae. Тази бактерия се размножава активно в топли и застоели води и се предава чрез приема на заразени храни и течности. Бактерията може да стане болестотворна за човека за около два часа, което според СЗО, "засилва взривоопасността на холерните огнища." Въпросните холерни огнища, станали част от историята на медицината, били толкова повсеместно разпространени и опасни, че учените са разпределили периодите, когато заболяването върлувало най-осезаемо във вид на седем отделни пандемии, разпространили се в много от развиващите се страни по света.

Бързата модернизация, свързана с индустриалната революция от средата на 19 век „задвижила” разпространението на холерата от древното й родно място - поречието на река Ганг. Първата холерна пандемия настъпила през 1817 г. Тя поразила Индия, Китай, Япония, както и части на Югоизточна Азия, нелалка област от Близкия изток, Мадагаскар и Африканското крайбрежие. Въпреки това, болестта сравнително бързо утихнала през 1823 г., но няколко месеца по-късно холерата се активизирала в Мала Азия и Кавказ и достигнала Европа. Колониалният и търговският контакт с Индия увеличил допълнително разпространението на заразата чрез основните търговски пътища.

Втората холерна пандемия от 1826-1837 помела цяла Европа, като започнала от Русия. След това се "преместила" в Полша, останалите части на Стария континент, Северна Африка и източното крайбрежие на Северна Америка. Заболяването достигнало до Великобритания през октомври на 1831 година, а година по-късно и Лондон.

Прокопаването на Суецкия канал и изобретяването на парахода през 1869 г. довело до по-бързото разпространение на холерата. Създали се бързи и опустошителни епидемии, които достигали често до Европа.

Третата холерна пандемия от 1841-59 нападнала части от Южна и Централна Европа. Впоследствие, започнали да бушуват масивни холерни огнища през 1863-75, обхващащи територията на цяла Европа, както и голяма част от североизточна, южна и централна Америка, Африка, Китай, Япония и Югоизточна Азия. Светът продължил да страда от последиците от четвъртата, петата, шестата и седмата холерни пандемии в много части на континентална Европа, цяла Северна Африка и различни области в Азия. Те станели причина за огромна смъртност по целия свят. Въпреки това, болестта е, и винаги е била предотвратима, а миграцията на холерата в цялата медицинска история е още едно печално доказателство за наличието на глаболните проблеми с нечистатата питейна вода.

Статията е част от историята на: