Първи български закон, уреждащ въпросите на медицината и фармацията от 1874 година
От 23.1874г.
Медицината и фармацията в страната ни от времето на турско робство били в изключително лошо положение. Като доказателство за това твърдение свидетелства „Паметная записка”, изпратена от д-р Кехер от Сан Стефано до императорския руски комисар княз Дондуков-Корсаков на 15.05.1878 година почти веднага след създаването на временното върховно правителство (по темата е писал и М. Русев, който е автор на ”Исторически преглед на медицинската част и медицинската книжнина в България” от 1904 година). В нея д-р Кехер е описал незавидното положение на здравеопазването и фармацията в страната ни, молейки княза да участва в устройството и управлението на едно санитарно отделение.
Така се "родил" първият документ, чието съдържание регламентирало при какъв ред ще се снабдяват с медикаменти различните болнични институции, както и откритието на частни аптеки и внасянето на определен ред по въпросите на българската фармация. Този закон е известен с името „Временни правила за устройство на медицинското управление в България". Неговото съдържание е утвърдено официално от княз Дондуков-Корсаков на първи февруари 1879 г. (факти за това събитие могат да се открият в Л. Бакалова и Т. Драганова, които са написали „Разпространяване на медицински знания в Търново през епохата на Възраждането”, публикувано в сборника „Първи национален конгрес по история на медицината”).
И така, този първи здравен закон, уреждащ организацията на българското здравеопазване и фармацията в в страната ни след Освобождението е създаден под ръководството на д-р Д. Моллов, завършил медицина в Москва. Третата част на закона касаела българската фармация и се състояла от 5 глави, който са написани от д-р Д. Моллов съвместно с фармацевтите Велизар Яковов от Свищов и Н. Странски от Калофер.
Така първият здравен закон в страната ни бил приет на 23.02.1874 година чрез Учредителното събрание на 23 февруари 1874 година, свикано във Велико Търново (може да се види как е изглеждало на снимката по-долу), а 13 дни по-рано е влязла в сила Търновската конституция.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
НЕМИЛИ - НЕДРАГИ /ЗЛАТНО ПЕРО/ - ИВАН ВАЗОВ - ХЕРМЕС
РЕКЕТ - ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ - ХЕРМЕС
ИЗХОДЪТ - ВЛАДИМИР ЗАРЕВ - ХЕРМЕС
ВЪГЛЕНИ - ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА - ХЕРМЕС
НовМЕЗЕК - КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ - БОГДАН ФИЛОВ - ШАМБАЛА
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, ИЗ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ - ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ - ХЕРМЕС
Библиография
1. Богомил Вачев "История на аптечното дело във великотърновския окръг"
СТАТИЯТА е свързана към
- Перорално приложение на медикаментите
- История на лечителите, допринесли за развитието на медицината
- История на медицината в Египет
- История на заразните болести
- Защо хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор
- Суеверия за бременните и раждането, свързани с медицинската история
- Какаово дърво
- История на алтернативната медицина
- Знахарско лечение, описано от българския оперен певец Михаил Люцканов
- Приносът на народния лечител Иван Раев в лечението на паркинсонизъм в началото на 20-ти век
Коментари към Първи български закон, уреждащ въпросите на медицината и фармацията от 1874 година