Работа на Парацелз в Базел

От 6.5.1527г.

Още през 1524 година Парацелз се завръща в своя дом във Вилах, откривайки че славата за медицинските му достижения го предхожда. Впоследствие лекарят е назначен за преподавател по медицина в университета в Базел в Швейцария. Студентите от всички части на Европа посещават Базел, за да присъстват на лекциите на Парацелз. Става практика да се публикува програма за предстоящите му лекции на таблото за обявления на университета, а на 5 юни 1527 година той поканил не само студенти, но всеки, който е заинтересован да чуе неговите послания. Властите са подразнени от този акт. Десет години по-рано немският теолог и религиозен реформатор Мартин Лутер започва да разпространява неговите "Тезиси на индулгенции".

Впоследствие Парацелз пише:
"Защо ме наричате Лутър на медицината?..Оставям на Лутър да защити думите си, а аз ще бъда отговорен за казаното от мен. Това, което истински желаете за мен и Лутър е само едно: искате да видите и двама ни в огъня."

Три седмици по-късно (24 юни 1527 година) Парацелз съобщава, че е изгорил демонстративно пред университета голям брой книги на Авицена, арабската творба "Принцът на лекарите" и всичко написано от Гален. Този вандалски акт напомня на доста хора на инцидента, при който Лутър на 10-ти декември 1520 година изгаря пред Елстерската порта на Витенберг (Германия) папска була, заплашваща миряни от отлъчване. Парацелз привидно остава католик до смъртта си, но въпреки това той е заподозрян, че книгите му са били поставени в "Index Expurgatorius" (каталог на книги, чиито пасажи се считат за неморални или са в разрез с католическите норми и религия). Подобно на Лутър, лекциите на Парацелз са също написани на немски език , а не на латински, каквато била нормата по това време.

Пикът на забележителната работа на Парацелз в Базел, свързана с практикуването на лекарската професия е след изгарянето на книгите пред университета. Медикът често подчертава в своите лекции силното лечебно действие на природата. Осъжда използването на подложки от мъх или сушен тор за лечението на рани, защото тези методи не позволявали естественото оттичане на раните. "Раните трябва да се оттичат", настоява Парацелз, защото ако се предотврати появата на инфекция "природата сама ще излекува раната от само себе си".

Лекарят се старае да изобличи много медицински злоупотреби по негово време. Много от тях са безполезни хапчета, мехлеми, настойки, балсами , електуарии (средства, получени от стрити билки, които се смесвали с мед, за да се образува пастообразна маса) дезинфекционни средства, и дренове. Въпреки тези усилия през пролетта на 1528 година Парацелз вече си е спечелил презрението на местните лекари, аптекари и магистрати. Поради тази причина напуска Базел и се премества в Колмар, част от Горен Елзас. Медикът продължава да пътува през следващите осем години, преработвайки свои стари ръкописи и съставяйки нови трактати. С публикуването на „Der Großen Wundartzney“ (Голям хирургичен учебник) през 1536 г. Парацелз възстановява част от репутацията си. Постепенно забогатява и започва да бъде предпочитан от елита. През май 1538 година, в зенита на този втори период на известност медикът отново се завръща във Вилах, за да види баща си, но открива, че той е починал преди четири години.

През 1541 Парацелз умира при загадъчни обстоятелства в популярен хан в Залцбург, където е имал среща с херцог Ернст от Бавария.

Статията е част от историята на: