Развитие на биологията през 17 и 18 век

Откриването и описването множество нови видове и колекционирането на разнообразни проби става страст на немалко учени, превръща се и в доходоносно занимание за предприемчивите хора. Много природолюбители започват мащабни пътувания по света в търсене на научни знания и приключения.

Цели кабинети, като например тази на Оле Уорм са се считали за центрове на биологичното знание в началото на модерния период. Преди епохата на Великите географски открития природолюбителите имали бегла представа за огромния мащаб на биологичното разнообразие.

Експерименталната работата на Везалий с функциониращи в тялото органи (на хора и животни), както и трудовете Уилям Харви са съсредоточени в изследването на ролята на кръвта и кръвоносните съдове. Трактатът на Харви, озаглавен "De motu cordis" е публикуван около 1628 година бележи началото на края на Галеновата теория и служи като влиятелен модел на количествените подходи във физиологията.

В началото на 17 век светът на биологията току-що започва да се обособява. Няколко майстори и естествени философи са създават първите микроскопи в края на 16-ти век. Робърт Хук публикува "Micrographia" въз основа на своите наблюдения, направени благодарение на собствения си съставен микроскоп през 1665 година.

Най-големи подобрения в разделителната способност микроскопите са направени от Антоние ван Льовенхук, който в началото на 1670-те години създава революционно нови лещи, които могат да постигнат увеличение над 200 пъти. Така учените открили света на микроорганизмите. Подобни разследвания, проведени от Ян Свяммердам довеждат до събуждане на нов интерес към ентомологията. Изграждат се основните техники на микроскопското оцветяване.
В "Micrographia" Робърт Хук предлага думата "клетка", за да даде наименование на биологичните структури, взети от корково дървесна тъкан.  

Интересна е тенденцията, касаеща факта, че микроскопският свят се разширява, а "макроскопският" свят се свива. Ботаници като Джон Рей работят продължително време, за да изучат огромното разнообразие от новооткрити организми, изпратени от цял свят, поставяйки ги в една последователна таксономична последователна група

Друго важно събитие през 1669 г. е написването на изключително важно есе от Никола Стено. Той описва как останките на живи организми могат да бъдат "хванати" в капана на множество слоеве от наноси и минерализирани във вид на фосили. Това дава началото на палеонтологията.