Развитие на българската фармация след 1944 година

От 1944г.
Първата половина на 1944 година се оказала доста катастрофална за историческото развитие на българската фармация. Снабдяването сред медикаменти сред обществото било почти невъзможно и фармацевтичната мрежа била изправена пред криза. Страната ни се оказала без резерв от лекарства и превързочни консумативи. Необходими били немалко усилия, за да се възстанови лекарствоснабдяването в аптеките и буквално да се промени начинът на мислене след двете съсловия на фармацевтите (едните притежавали аптеки, а другите предоставяли услугите си срещу заплащане).
За съжаление, социализмът е повлиял доста и на развитието фармацията в страната ни, която освен че получавала подкрепа, заимствала и моделите на тогавашния Съветски съюз. На девети септември било създадено Министерството на народното здраве. Като част от институцията била разкрита Дирекция на лекарствоснабдяването. Неин ръководител станал Моско Чолаков, започнал работа на 6 ноември 1944 г. Сред задачите на новосъздадената дирекция били осигуряването достъпна и евтина фармацевтична помощ и да стартира снабдяването с медикаменти. Институцията, която подпомогнала работата по тези задачи бил създаденият на 20 септември 1944 г. Национален комитет на аптекарите при Отечествения фронт. Работещите в този комитет са гласували единствено държавата да има правомощието да открива нови аптеки, т.е. през 1945 г. била отменена концесионната аптечна система, а 1946 година стартирало изграждането на държавния сектор в лекарствоснабдяването.
За да бъде смекчен ефектът от кризата с медикаментите, Дирекцията на лекарствоснабдяването установила монопол върху внасянето и разпределянето на лекарствените препарати. Тази мярка се оказала недостатъчна. По тази причина Съветският съюз подпомогнал България, изпращайки някои основни лекарства.
През 1947 г. със закон бил приет закон, съдържанието на който уреждало създаването на "Държавно санитарно аптечно предприятие", чиято цел била да се преустрои фармацията в страната ни. Последвала национализация на всички частни аптеки и специализирани предприятия за производство на медикаменти. Създадени били държавни аптеки. Ликвидирал се напълно частният сектор в българската аптечна мрежа. Същото важало и за фармацевтичната промишленост. Аптеките на известните наследници, чиито предци били собствени на първите места откъдето хората можели да си купят лекарства още от времето на османски иго били одържавени. За други фармацевти, допуснали нарушения в своите частни аптеки следвало светкавично одържавяване.
От казаното до тук и сами можем да направим извод дали събитията след девети септември 1944 година са се отразили добре на фармацията в страната ни, или и тук пътят е бил "постлан с добри намерения".
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
НЕМИЛИ - НЕДРАГИ /ЗЛАТНО ПЕРО/ - ИВАН ВАЗОВ - ХЕРМЕС
РЕКЕТ - ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ - ХЕРМЕС
ИЗХОДЪТ - ВЛАДИМИР ЗАРЕВ - ХЕРМЕС
ВЪГЛЕНИ - ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА - ХЕРМЕС
НовМЕЗЕК - КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ - БОГДАН ФИЛОВ - ШАМБАЛА
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, ИЗ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ - ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ - ХЕРМЕС
Библиография
1. Богомил Вачев "История на аптечното дело във великотърновския окръг"
СТАТИЯТА е свързана към
- Перорално приложение на медикаментите
- История на старобългарската медицина в периода на Възраждането
- Проклятието на Ондин: синдром на сънната апнея
- Суеверия за бременните и раждането, свързани с медицинската история
- История на хирургията
- Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина, 2 част
- Клетва на фармацевтите в Русия след 1881 година
- История на "ГлаксоСмитКлайн" ("GlaxoSmithKline" (GSK)
- Борбата на Томас Сиденхайм с подаграта през 17-ти век
- Древнотракийски богове, покравителстващи лечебното изкуство
Коментари към Развитие на българската фармация след 1944 година