Развитие на фармацията в периода на феодализма (1 част)

От 1493г.

Създаването на феодалната система в различните страни е стартирало през различни исторически периоди. Така например, в Китай този процес е започнал около II-III век преди новата ера, в Западна Европа - около V-VI век преди новата ера, а в Русия тенденцията е станала осезаема пред IX век преди новата ера.

Най-голямо влияние върху развитието на медицината и фармацията в този период има алхимията. Сред основните цели на алхимията е търсенето на начини за трансформацията на някои вещества в други (като неблагородните метали в злато, получаването на специален "еликсир на живота"). Друга област, в която алхимията се е надявала да постигне успех е хуманистичната идея да помага на болните хора да оздравеят, а на старите хора да се превърнат в млади.

Без научни знания за естеството на процесите, протичащи в природата и на базата на схоластиката, алхимиците се опитвали да научат тайните на природата, провеждайки безброй експерименти. От запазени записи на алхимиците е установено, че те се стремели да открият и усъвършенстват методите за получаване на различни съединения (минерални и растителни багрила, стъкло, метални сплави, киселини, основи).

В лабораториите на алхимиците са били разработени и развити много от значимите за историята на фармацията химични процеси: филтриране, кристализация, дестилация на вода и алкохол, добиване на етерични масла, сублимация на твърдите вещества. В някои случаи, откритията на алхимиците допринасяли в много голяма степен за производството на нови лекарства.

В последния период на феодализма е започнала да се усеща дълбоката криза в алхимията, довела да появата на ново направление в химията – ятрохимията, която може да се определи като основоположник на медицинската химия. Ятрохимията се ангажирала със задачата да обясни феномена на живота. Според поддръжниците на ятрохимията в основата на всички физиологични процеси стоят химични трансформации, които се осъществяват в тялото с помощта на вещества, наречени ферменти (ензими).

За основател на ятрохимията е считан Парацелз (1493-1541). Той вярвал, че човешкото тяло е перфектно балансирана комбинация от химични елементи, а болестите са били логично възникнал резултат от нарушенията в химичното равновесие на организма. Лечението се провеждало чрез набавянето на нужния за тялото елемент, който трябвало да възстанови финото равновесие на организма. Парацелз използва широко за целите на медицината и фармацията различни минерални вещества и химични съединения, много от които са били силни и отровни. По този повод е произнесъл емблематичните за историята на фармацията думи: "Няма нищо, което не би било отрова. Цялата работа е в дозата: правилното количество прави отровата неотровна".

От контактите си с фармацевтите Парацелз придобивал част от добрите си познания по химия, а по негово мнение, аптеките освен другите си задачи, трябвало да служат и като добри химически лаборатории, където да се раждат лекарствата. Парацелз и неговите последователи (ван Хелмонт и Глаубер и др.) значително увеличили броя на известите във фармацията лекарства, разработени съобразно учението му за дозите, а също така разработили и усъвършенствали множество инструменти и апарати за производство на медикаменти.

Въвеждането в медицинската практика на препарати, съдържащи метали е значимо събитие, още повече, че Парацелз бил против учението на Гален, касаещо значимостта на лечебните растения. Всички средства, получени от Гален, той презрително наричал "Галенови лекарства". Парацелз произвеждал собствени растителни лекарства, получени чрез алкохолна екстракция. Тинктурите и екстрактите от растения Парацелз нарича спагирически лекарства.