Развитие на фармацията в периода на феодализма

От 1493г.

Създаването на феодалната система в различните страни е стартирало през различни исторически периоди. Така например, в Китай този процес е започнал около II-III век преди новата ера, в Западна Европа - около V-VI век преди новата ера, а в Русия тенденцията е станала осезаема пред IX век преди новата ера.

Най-голямо влияние върху развитието на медицината и фармацията в този период има алхимията. Сред основните цели на алхимията е търсенето на начини за трансформацията на някои вещества в други (като неблагородните метали в злато, получаването на специален "еликсир на живота"). Друга област, в която алхимията се е надявала да постигне успех е хуманистичната идея да помага на болните хора да оздравеят, а на старите хора да се превърнат в млади.

Без научни знания за естеството на процесите, протичащи в природата и на базата на схоластиката, алхимиците се опитвали да научат тайните на природата, провеждайки безброй експерименти. От запазени записи на алхимиците е установено, че те се стремели да открият и усъвършенстват методите за получаване на различни съединения (минерални и растителни багрила, стъкло, метални сплави, киселини, основи).

В лабораториите на алхимиците са били разработени и развити много от значимите за историята на фармацията химични процеси: филтриране, кристализация, дестилация на вода и алкохол, добиване на етерични масла, сублимация на твърдите вещества. В някои случаи, откритията на алхимиците допринасяли в много голяма степен за производството на нови лекарства.

В последния период на феодализма е започнала да се усеща дълбоката криза в алхимията, довела да появата на ново направление в химията – ятрохимията, която може да се определи като основоположник на медицинската химия. Ятрохимията се ангажирала със задачата да обясни феномена на живота. Според поддръжниците на ятрохимията в основата на всички физиологични процеси стоят химични трансформации, които се осъществяват в тялото с помощта на вещества, наречени ферменти (ензими).

За основател на ятрохимията е считан Парацелз (1493-1541). Той вярвал, че човешкото тяло е перфектно балансирана комбинация от химични елементи, а болестите са били логично възникнал резултат от нарушенията в химичното равновесие на организма. Лечението се провеждало чрез набавянето на нужния за тялото елемент, който трябвало да възстанови финото равновесие на организма. Парацелз използва широко за целите на медицината и фармацията различни минерални вещества и химични съединения, много от които са били силни и отровни. По този повод е произнесъл емблематичните за историята на фармацията думи: "Няма нищо, което не би било отрова. Цялата работа е в дозата: правилното количество прави отровата неотровна".

От контактите си с фармацевтите Парацелз придобивал част от добрите си познания по химия, а по негово мнение, аптеките освен другите си задачи, трябвало да служат и като добри химически лаборатории, където да се раждат лекарствата. Парацелз и неговите последователи (ван Хелмонт и Глаубер и др.) значително увеличили броя на известите във фармацията лекарства, разработени съобразно учението му за дозите, а също така разработили и усъвършенствали множество инструменти и апарати за производство на медикаменти.

Въвеждането в медицинската практика на препарати, съдържащи метали е значимо събитие, още повече, че Парацелз бил против учението на Гален, касаещо значимостта на лечебните растения. Всички средства, получени от Гален, той презрително наричал "Галенови лекарства". Парацелз произвеждал собствени растителни лекарства, получени чрез алкохолна екстракция. Тинктурите и екстрактите от растения Парацелз нарича спагирически лекарства.

Специално място в периода от историческото развитие на фармацията през феодализма има арабската медицина. В Багдад бива основана Академия на науките, в която заедно с другите дисциплини се преподавало по медицина и фармация. През 754 година е отворила врати първата арабска аптеката. Развитието на химията и фармацията в арабския свят значително е повлияно от умовете на изключителните арабски учени като Джабир ибн Хаям и Абу Мансур Мувафон, който е описал нов метод за дестилиране на течности, получил е химически редица киселини, описал е свойствата на елементите сяра, въглерод, арсен, антимон, олово, цинк и други метали, получил е съединенията сребърен нитрат, камфор, алкохол и много други вещества.

Арабите първи започнали да изпитват действието на лекарствата върху животни. Те въвели и официални правила за получаването на лекарства, а книгата, в която те били написани би могла да се приеме за прототип на съвременните фармакопеи. Първата такава книга е написана в IX век.

Арабските аптеки били регулирани от специални правила, а особено внимание се обръщало на висококачествените лекарства. През XIV-XV век арабският свят е познавал над 2600 лекарства, от които 1400 са били с растителен произход.

В продължение на много години, Западът се е уповавал на знанията на арабските учени, а с най-голямо внимание и уважение се ползвало името на видния лекар и философ Авицена (Ибн Сина). Авицена бил роден в село близо до Бухара. Той получил добро образование у дома и скоро след това започнал да се интересува от областта на медицината. Лекарят е автор на около 100 научни труда. Най-забележителният от тях е книгата му за медицина и фармакология. Световноизвестният пет томов труд "Канон на медицината", или "Канон на медицинските науки" на Авицена е препечатан повече от 30 пъти и е служил на поколения медици като наръчник до ХVIII век. Вторият том от труда на арабският учен е посветен на описанието на така наречените прости лекарства. Книгата посочвайки методите им на получаване, подготовката и употребата им. В петия том лекарят е описвал състава и методите за получаване на комплексните лекарства.

Останалата част от "Канона на медицината" е посветен на медицинските проблеми, описанието на заболяванията, техните симптоми. В допълнение към "Канонът", Авицена е написал и книга за лекарствата за сърдечно-съдовите заболявания, употребата и ползата от свойствата на оцета, меда. Медикът е автор и на други медицински книги, съдържащи обобщаваща информация относно традиционната китайска, индийска и арабска медицина. В своя труд Авицена е описал получаването на повече от 30 вида медицински масла, 30 вида хапчета и много други лекарствени форми.

Днанни за историческото развитие на фармацията в периода на феодализма свидетелстват, че все по-често започнали да се появяват самостоятелни аптечни учреждения, където можели да се събират лечебни растения, да се приготвят лекарства и да се уреждат въпросите, свързани с отпускането на медикаменти за болните хора.
В арабския свят и Европа се появили аптеки, обособила се професията на фармацевта, влезли в сила постановления относно правата и задълженията на лекарите и фармацевтите, сформирали се концепции и правила за обучението на фармацевтите.