Развитие на фармацията в периода на феодализма (2 част)

От 754г.

Специално място в периода от историческото развитие на фармацията през феодализма има арабската медицина. В Багдад бива основана Академия на науките, в която заедно с другите дисциплини се преподавало по медицина и фармация. През 754 година е отворила врати първата арабска аптеката. Развитието на химията и фармацията в арабския свят значително е повлияно от умовете на изключителните арабски учени като Джабир ибн Хаям и Абу Мансур Мувафон, който е описал нов метод за дестилиране на течности, получил е химически редица киселини, описал е свойствата на елементите сяра, въглерод, арсен, антимон, олово, цинк и други метали, получил е съединенията сребърен нитрат, камфор, алкохол и много други вещества.

Арабите първи започнали да изпитват действието на лекарствата върху животни. Те въвели и официални правила за получаването на лекарства, а книгата, в която те били написани би могла да се приеме за прототип на съвременните фармакопеи. Първата такава книга е написана в IX век.

Арабските аптеки били регулирани от специални правила, а особено внимание се обръщало на висококачествените лекарства. През XIV-XV век арабският свят е познавал над 2600 лекарства, от които 1400 са били с растителен произход.

В продължение на много години, Западът се е уповавал на знанията на арабските учени, а с най-голямо внимание и уважение се ползвало името на видния лекар и философ Авицена (Ибн Сина). Авицена бил роден в село близо до Бухара. Той получил добро образование у дома и скоро след това започнал да се интересува от областта на медицината. Лекарят е автор на около 100 научни труда. Най-забележителният от тях е книгата му за медицина и фармакология. Световноизвестният пет томов труд "Канон на медицината", или "Канон на медицинските науки" на Авицена е препечатан повече от 30 пъти и е служил на поколения медици като наръчник до ХVIII век. Вторият том от труда на арабският учен е посветен на описанието на така наречените прости лекарства. Книгата посочвайки методите им на получаване, подготовката и употребата им. В петия том лекарят е описвал състава и методите за получаване на комплексните лекарства.

Останалата част от "Канона на медицината" е посветен на медицинските проблеми, описанието на заболяванията, техните симптоми. В допълнение към "Канонът", Авицена е написал и книга за лекарствата за сърдечно-съдовите заболявания, употребата и ползата от свойствата на оцета, меда. Медикът е автор и на други медицински книги, съдържащи обобщаваща информация относно традиционната китайска, индийска и арабска медицина. В своя труд Авицена е описал получаването на повече от 30 вида медицински масла, 30 вида хапчета и много други лекарствени форми.

Днанни за историческото развитие на фармацията в периода на феодализма свидетелстват, че все по-често започнали да се появяват самостоятелни аптечни учреждения, където можели да се събират лечебни растения, да се приготвят лекарства и да се уреждат въпросите, свързани с отпускането на медикаменти за болните хора.
В арабския свят и Европа се появили аптеки, обособила се професията на фармацевта, влезли в сила постановления относно правата и задълженията на лекарите и фармацевтите, сформирали се концепции и правила за обучението на фармацевтите.