Разпространение на вариолата в Бирма, Сиам и Индокитай

От 1563г.

Историите на населението на страните между Индия и Китай, Бирма, Сиам (Тайланд) и са твърде сходни, въпреки че до 1900 г. населението на Сиам е само около половината от това на другите две. Преди две хиляди години населението на Бирма и Индокитай наброява около 1 милион. През 19 век има доста оскъдна информация относно разпространението на вариолата в тези страни преди края на 19 век. Царят на Бирма е починал от едра шарка по време на военна кампания през 1368 година, а вариолацията (ваксиниране чрез материали от преболедували от едра шарка) е въведена в Бирма през 1785 г. От средата на 19-ти век Бирма се третира като част от британска Индия, а нейните статистики относно едрата шарка са включени в индийските плочи, съхраняващи подробна информация за заболеваемостта и смъртността.

В сиамските писания относно разпространението на вариолата се срещат думите "thoraphit" и "ok ft dat", които се използват като нарицателни за вариола. Тежки епидемии от вариола в Сиам (Тайланд) бушуват през: 1563-1564, 1621-1623 и1749-1750 година. Достоверността на информацията и годините е потвърдена от френския писател Симон дьо ла Лобер в края на 17 век: "С една дума, има доста заразни болести, но истинската чума на тази страна е едрата шарка: тя често прави ужасни опустошения, а след това телата се погребват, без да се изгорят”.

Ваксинацията е въведена в Сиам през 1840 година, пратки от ваксини се изпращат от Бостън и САЩ от 1840 г. до 1844 г. и от 1846 до 1861 година.
Тежки епидемии продължават да бушуват в Тайланд и Индокитай през втората половина на 19-ти век. Смъртността сред децата в някои от тях е толкова голяма, че вариолата започва да се счита за фактор, оказващ продължителен негативен демографски ефект.

Статията е част от историята на: