Разпространение на вариолата в Индонезия и Филипините

От 1780г.

Преди две хиляди години малайското население, изхранващо се с оризопроизводство е съсредоточено на остров Ява, а общият му брой е около 2 милиона. Отглеждането на ориз е въведено в Индия около 4-ти век, а благодарение на това населението нараства до 4,0 милиона. То продължава да се увеличава бавно, докато Европейската колонизация на островите "заварва" население от около 12 милиона.

Филипинските острови първоначално са слабо населени (има само с няколкостотин хиляди жители през 1000 г). Впоследствие населението се увеличава, достигайки около половин милион през 1500 година и малко над един милион през седемнадесети век. След този момент островите са завладени от испански християни и индонезийски мюсюлмани.

Поради честите търговски контакти между Индия и по-големите острови, част от Малайския архипелаг, възможностите за сблъсък на населението с вируса на вариолата са немалки. За щастие, първоначално концентрацията на населението е твърде малка, за да може инфекциозното заболяване да достигне епидемични размери. Филипините са в чест контакт с Китай, но населението им е още по-малобройно.

За съжаление не са съхранени списъци с броя на жертвите на вариолата във Филипините и Индонезия. Достъпни са единствено изследванията на португалските и холандските мореплаватели от 16-ти век, които съобщават, че болестта тогава е доста известна и в двата архипелага, но вариолата бива ендемична само за по-големите острови. За тежки епидемии от едра шарка край Суматра е докладвано през 1780-1783, а по-късно се получава информация и за Саравак и остров Борнео.

Ваксини срещу вируса на вариолата пристигат на остров Ява от остров Мавриций през 1804 г. За съжаление масова ваксинация е предприета едва през 1816 г. Институтът по ваксините в Джакарта отваря врати в края на 19-ти век.

Статията е част от историята на: