Разпространение на Втората холерна пандемия от 1826 до 1832 година

От 1826г.

Мненията на учените относно произхода на Втората холерна пандемията са доста различни. Вярвало се е, че още по време на Първата пандемия от холера в някои области, заболяването бива причинено от повторно (рецидивиращо) заразяване на населението, живеещо в Астрахан. За съжаление това твърдение е невъзможно да се подкрепи с доказателства, тъй като холерата става широко разпространена в Астрахан най-вече през 1830 г. Ако се проследи историята на холерата в Китай  ще се открие твърдението на Ву Лиен-тех (1934), че през 1826 г. инфекцията "отново поема пътя си от Индия до Китай, достигайки Пекин. След това заболяването разширява границите си, пресича Великата китайска стена, помита Монголия и в крайна сметка достига до Москва". Въпреки че това предположение би могло да обясни появата на холерата в Астрахан, то не отчита втория „набег” на опасното заболяване на запад от Каспийско море.
Според изследователя Макнамара пътят на Първата и Втората холерни пандемии може да се проследи до Бенгалия, където инфекцията показва признаци на разрастване още през 1826 година. Тези печални събития са последвани от разрастването на заболяването по река Ганг през 1827 г. и заразяването на област Пенджаб.
Въпреки че информацията за напредъка на холерата през 1828 година не е достатъчно надеждна, знае се със сигурност, че опасното инфекциозно заболяване достига до Афганистан през 1829 година, разпространявайки се в Персия, Бухара и Чива. От там инфекцията се разпростира чрез кервани до Оренбург, разположен в югоизточната част на Европейска Русия, където в края на август 1829 г. избухва голяма по размер холерна епидемия. Първоначално изглежда, че инфекцията утихва в Персия през зимата на 1829 г. година, но през пролетта опасното заболяване отново набира сила. Разпространявайки се на север, холерата повторно достига Баку край Каспийско море, а също така Тифлис и Астрахан. Сигурно е, че холерата от началото на 1830 година нахлува, не само в повечето части на Европа, но и в големи области на Северна и Южна Америка, Арабия, Източна и Северна Африка. Властите правят всичко по силите са, за да спрат болестотворната холерна епидемия. Въпреки карантинните мерки, многобройните военни кордони и други превантивни действия холерата бавно напредва към Русия, а до есента на 1830 година достига до Москва. През пролетта болестта започва да се разпространява в балтийските провинции, Санкт Петербург и  северозападните провинции на Русия. За съжаление болестта достига до крайбрежието на Бяло море, Финландия и Полша. През август 1831 холерата преминава във вътрешността на Австрия и Виена. Въпреки действието на най-строгите карантинни мерки става ясно, че е невъзможно да се предотврати нахлуването холерата в Прусия, а впоследствие вълната достига и до Берлин и Хамбург.
Близката доставка на стоки и търговията между държавите край Балтийско море и германските пристанища от една страна, и близостта с Англия, от друга правят вноса на холера в последната държава неизбежен. Всъщност болестта в Англия се появява през юни 1831 година чрез кораби, закотвени в река Медуей, Лондон. Те се заразяват чрез плавателните съдове, пристигнали от Рига, които са под карантина. През октомври същата година епидемията от холера става явна край пристанището Съндърланд в източното крайбрежие на Англия, но не може да се установи със сигурност как е възникнала. Както отбелязва Макнамара, заболяването след това бива засечено в Нюкасъл, Гейтсхед, Единбург, а през февруари 1832 г. холерата достига до Лондон,  където броят на загиналите за ноември 1831 е 97, през декември достига до 282, през февруари - 708, през март и април броят на жертвите е съответно 1519 и 1401. Холерата заразява Англия с пълна сила през 1832, а преди края на август областите Хъл, Йорк, Лийдс регистрират около 14 796 заболели, от които 5432 загиват.
Холерна епидемия се появява в Дъблин, Ирландия в края на месец март 1832 г. и се разпространява в много основни островни градове. Като се има предвид, че до края на 1831 г. холерата в Германия на практика е отсъствала от западните райони на река Елба и, че огнищата в Англия не са с толкова големи размери, не е изненадващо да открие, че Франция до този момент остава незасегната от инфекцията. Въпреки това, в средата на месец март 1832 г. болестта се появява в Кале и скоро след това стига до Париж.
Холера се появява и в Белгия през пролетта на 1832 (в село близо до френската граница), но се твърди, че загиналите са не повече от 7984. Болестта причинява немного проблеми и в Холандия, но за съжаление се разпространява по-широко в Норвегия , където през 1834 г. причинява тежки епидемии.

Статията е част от историята на:

• История на холерата