Ранни източници, разказващи за историята на холерата

Знае се, че холерата съществува от векове, но заболяването става по-разпознаваемо и популярно през 19 в., когато в Индия през 1817 г. пламва епидемия. От този момент досега хората са преживели 7 пандемии, като последната все още не се води приключила, и множество огнища. По данни на Световната здравна организация (СЗО) ежегодно се заразяват от холера 1,3 до 4 млн. души, от които от 21 000 до 143 000 души умират по света.

Древни текстове споменават смъртоносна болест

Доказателства, свидетелстващи за съществуването на пандемия от заболяване, известно с името азиатска холера (специфична инфекция, причинена от бактерията Vibrio cholerae), са открити в Древна Индия. Те се разискват от немалко автори. Някои от описанията са направени в древната индийска медицинска литература, особено в писанията на „Сушрута Самхита" (Sushruta Samhita) (5 в. пр. н. е.), древен трактат по медицина.

В „История на азиатската холера”, написана от Чарлз Макнамара (1876), се споменава, че "Хипократ и Гален са ни оставили еднакво ярки описания на тази форма на холерата...”. Въпреки това, след по-задълбочено проучване на ранните исторически източници, става ясно, че хората не са се срещали с епидемичната или азиатската форма на холера. Стикър (1912 г.) споделя опасенията, изразени от Макнамара, относно истинността на описанията на заболяването в класическите индийски медицински произведения, датиращи от 802-845 г. пр. Хр.

Съществува втора категория ранни източници, разказващи за историята на холерата, които свидетелстват за зараждането на болестта в Индия. Те са във вид на религиозни обреди, целящи да предпазят хората от опустошенията на болестта.

Неопровержимо доказателство за присъствието на холерата в историята на медицината се получава от записките на европейските наблюдатели, които след пристигането на Вашко да Гама (от брега на Малабар през 1498 година) се запознават с особеностите на заболяването. Както подчертава Макнамара: "Забележително е, че в един от най-ранните източници, съставени от европейци, се съдържа ясно и отчетливо описание на азиатската холера. Без съмнение болестта се е срещала често край делтата на река Ганг, но за съжаление учените нямат представа колко продължителни са били холерните опустошения ".

Ранните записки на Гаспар Корея, озаглавени „Lendas da India” („Легенди за Индия”), проследяват високата смъртност на населението през 1503 година, която е вследствие на "пролетните болести и едрата шарка, но и на заболяване, при което хората остават живи за около 8 часа”. „Легенди за Индия” разказва, че през 1543 година върлува болест, наречена от местните "морикси" (moryxy), а смъртността й е толкова висока, че хората изпитват трудности при погребването на мъртвите.

През 1770 година холерата се превръща в ендемична болест за вътрешността на Мадрас. Въпреки това, огнища от холера не върлуват само в Индия. Доклади на Макнамара показват, че през 1782 година епидемия от болестта вилнее в Тринкомалее в Цейлон, която засяга английския флот, който по това време е акостирал в пристанището.

Доказателства от 1775 г. сочат, че холерата достига до остров Мавриций през 1787 година. Чарлз Макнамара обобщава, че болестта причинява ужасни опустошения в областите Аркот и Велоре, а през 1790 г. тя се завръща и в област Ганжам.

Информацията, разказваща за историята на холерата от 1790 до 1817 г., е оскъдна. Все пак немалко историци на медицината са категорични, че Индия трябва да се разглежда като родина на смъртоносната инфекция. Въпреки това систематизирането на някои наблюдения, проведени от 1817 г. до сега, попълват до известна степен празнината в знанието ни за историята на опасното заболяване. Те разкриват възможността холерата да е възникнала и в Бенгал.

Статията е част от историята на:

• История на холерата