Роля на Джон Берън за популяризирането на изгубеното писмо на Едуард Дженър, защитаващо ваксинацията

От 1805г.

Д-р Роб Бодис е медик, който е проявявал интерес и възхищение към биографията и кариерата на своя колега Едуард Дженър. Нещо повече, д-р Бодис е предоставил на лондонската медицинска библиотека „Wellcome Library” изгубен писмен документ на Дженър и е съумял да докаже автентичността на му.
Едуард Дженър, наричан още Баща на имунологията, е създателят на ваксината срещу едра шарка. Медикът е добре известен със своите иновации, с които е искал да спаси животите на много хора. Впечатлението, което д-р лекарят създавал за себе си, било най-вече на човек, способен да мисли в по-голяма степен за доброто на човечеството, отколкото за своето. Въпреки това, Едуард Дженър бил в състояние и яростно да защитава своята репутация и професионалната си чест. Убеден в правотата си и в ползата от своето медицинско откритие, медикът усещал и посланието, с което се свързвало името му.

За съжаление, обществото се нуждаело от време, за да се убеди категорично в ползите от Дженъровата ваксина срещу вариола, а този процес бил съпроводен от нелицеприятни нападки, атакуващи професионализма на медика. Подразнен от авторите на карикатури, обвиняващи го в шарлатанство, Дженър решил да вземе химикалката (през 1805 година) и да се защити писмено от хулителите си. Любопитен е фактът, че тези карикатури биха могли да се приемат като прототипи на съвременната жълта преса. За съжаление Едуард Дженър не подписал изявлението си, а то така и не било публикувано.

Роля за популяризирането на тази творба на лекаря имал Джон Берън. Той е автор на автобиографията на своя приятел - д-р Едуард Дженър. Не е известно какво е накарало Джон Берън да не публикува документа на Дженър, но най-вероятно той е искал да защити доброто име на медика след кончината му. На този етап учените са потвърдили автентичността на писмото. Съдържанието му показва, че Бащата на имунологията е бил огорчен от нелепите твърдения на д-р Уилям Роули, чиито злепоставящи трудове и карикатури можели сериозно да навредят на утвърждаването на ваксинацията като превантивно средство за борба със смъртоносната вариола. Роули изфабрикувал свои „доказателства" за действието на Дженъровата ваксина, които били подкрепени с „въздействащите” илюстрации „Момчето с лице на вол” и "Краставото момиче" в неговата книга „Cow-Pox Inoculation No Security Against Small-Pox Infection”.

Тези абсурдни илюстрации трябвало да подчертаят ясно „животинската поквара”, която според д-р Роули носели ваксините на Дженър. Неговите илюстрации били и непочтен опит да се „вдъхне живот” на страховете, всявани сред английското общество от Джеймс Джилрей относно едрата шарка по кравите.

Вероятно Едуард Дженър силно е искал д-р Роули да „опита” от вкуса на собственото му лекарство. Берън пък считал, че неговият приятел има възвишен темперамент и не си заслужавало името му да бъде намесвано в грозни скандали. Въпреки това, авторът на биографията на лекаря знаел, че Дженър би приел осмиването на своите хулители като добро средство за защита.

Статията е част от историята на:

• История на Едуард Дженър