Роля на Праксагор Коски в развитието на древногръцката медицинската практика от 4 век пр. Хр.

От -357г.

Параксагор Коски може да се приеме като една от доста влиятелните личности, допирнесли за развитието на старогръцкото лечебно изкуство от 4 век преди Христа. Той е роден на гръцкия остров Кос в около 340 пр.Хр. Историци твърдят, че лекарската професия е била в кръвта на Параксагор, тъй като и неговият баща, и неговият дядо също били медици.

Периодът след смъртта на Хипократ (след 357 г. пр.Хр.) и след създаването на медицинската школа в Александрия, Египет се всеобщото мнение било, че развитието на старогръцката не се радвало на особен подем. Въпреки това, именно през този период четирима бележити гърци се заели с изучаването на анатомия. Това били Диоклес Каритски (около 4-ти век пр.Хр.), Херофил ( 335-280 г.пр.Хр), Еразистрат ( 304-250 г. пр.Хр.) и Параксагор. Изглежда Параксагор е постигнал висоти не само в обучението си, но и в своите писмени трудове, посветени на медицинската специалност, защото част от тях са цитирани по-късно от светилото в древноримската медицина - Гален (129-216 г. пр.Хр.). Нещо повече, Гален вероятно е бил добре запознат с цялата медицинска кариера на Параксагор, както и с писмените му творби, посветени на  природните науки, анатомията, лечението на различни болести.

Хуморална теория по Параксагорски

Параксагор е предложил свой вариант на хуморалната теория, но вместо на четири хумори (кръв, храчки, жълта и черна жлъчка), старогръцкият медик считал, че основните течности в човешкото тяло са единадесет. Подобно на други гръцки лекари, и той смятал, че здравето и болестта са във изключително фин баланс, контролиран от хармонията между хуморите.

Параксагор е възпитаник на Александрийската медицинска. След смъртта на Александър Велики (356-323 г. пр.н.е.), Египет е паднал под властта на генерал Птолемей, който трансформирал учебното заведение, превръщайки в най-голямото медицинско училище на древността. Любопитен факт е, че дисекциите на хора по време на упражненията по анатомия се изпълнявали най-вече от Херофил и Еразистрат (общоизвестен факт е, че Еразистрат е обучаван от Параксагор). Въпреки, че университета в Александрия и масивната негова библиотека са били унищожени, по-късно арабските лекари са съхранили част от медицинските древни знания, защото са притежавали преписи на част от тях.

Параксагор е въвел в практиката понятията артерии и вени

Друг любопитен факт е, че Параксагор е обучавал Аристотел (384-322 г. пр.н.е.) по анатомията. Пред своя ученик бележитият медик е разграничил вените от артериите. Той вярвал, че артериите са своеобразни въздухоносни тръбички, подобни на трахеята и бронхите , които пренасяли „пневма - мистичната сила на живота”. Артериите, от своя страна „отнемали” дъха на живота, отдаден от белите дробове към лявата страна на сърцето чрез аортата на артериите в тялото. Праксагор вярвал, че артериите водили началото си от сърцето, а вените - от черния дроб. Вените пренасяли кръвта, която се създавала чрез смляната храна, към останалата част на тялото. Комбинацията от кръв и пневма генерирала топлина (по мнение на медика). Аристотел, Диоклес и Параксагор настоявали, че сърцето е централният орган, в който са съсредоточени човешката интелигентност и мисъл.

Медицинските вярванията на Параксагор били преподавани на обучаващите се медици в продължение на много години. Неслучайно почти 500 години след смъртта му мнозина все още са вярвали, че артериите са изпълнени не с кръв, а с пневма. Дори само този факт показва колко значимо е било влиянието на работата на Параксагор за развитието на старогръцката медицина.