Употребата на допинг в Древна Гърция и Рим

От -776г. до 394г.

Допингът на Олимпийските игри не е новост – трябва да ви разочароваме, че топлата вода не е открита от спортистите през XX век. Независимо за коя епоха от историята става въпрос, щом има състезание, има и състезатели, които са готови на всичко, за да го спечелят. С еволюирането на спорта, субстанциите, които подсилват организма и постиженията на спортистите, също се развивали.

Олимпийските игри представляват атлетическо състезание, провеждано в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски (тъй като гръцките богове обитават планината Олимп), в светилището в Олимпия (Пеполонес). Смята се, че първите Олимпийски игри са се провели през 776 г. пр. н.е.

По време на олимпиадите паричната награда, венците от маслинови клонки, амфорите с вино и най-вече славата са достатъчно предпоставка за древните атлети да започнат да употребяват "допинг". Дори в VIII век пр. н. е. гърците знаели, че високите нива на тестостерон в организма на спортистите увеличават техните възможности и постижения. Тъй като през Античността хората не разполагали със спринцовки или хормони в течна форма, атлетите трябвало да използват други стимулиращи препарати за да увеличат потентността си: животински сърца, тестиси и други не особено апетитни неща.

Аретей от Кападокия е древногръцки лекар, живял през I век, който описва последствията от поглъщането на такива стимуланти:

"Тъй като семенната течност е източник на жизненост, която ни кара да бъдем мъже, разгорещени, със здрави крайници, силен глас, одухотворени, силни в мисълта и действието… Но ако някой мъж може да контролира отделянето на семенна течност, той е смел, дързък и силен като див звяр, което е доказано от онези атлети, които умеят да се сдържат… Жизненоважната семенна течност допринася за здравето, силата, куража и поколението."

Ако не успеят да изпълнят препоръката на Аретей, атлетите имали възможност да прибягнат към различни гъби, билки и отвари – често халюциногенни или отровни като стрихнина – които те взимали, за да се доберат до по-горна позиция в класирането.

Древните спортисти не се нуждаели да търсят в далечни земи подобна помощ. Готвачите и лекарите често били изключително отзивчиви и предлагали компетентното си мнение, когато ставало въпрос за подобни добавки към менюто им. Филострат пише, че лекарите приготвяли специален  хляб с опиум, извлечен от мак.  Атлетите приемали екстракт от хвощ за увеличаване на мускулната маса и силата, както и овчи сърца и тестиси.  Тестисите са значим източник на тестостерон, хормонът, който в съвремието се набавя чрез анаболни стероиди – това доказва, че древните гърци далеч не са "пасяли трева".

Твърди се, че Гален, друг известен гръцки лекар, предписвал "предните копита на абисинско магаре, стрити, сварени в олио и овкусени с розови цветчета и шипка" като тоник за увеличаване на силата и издръжливостта.

Някои методи за повишаване на спортните резултати звучат доста по-безобидни – атлетите приемали мед за да увеличат приема на въглехидрати и глюкоза, също както сушени смокини, отвари с вино и т. н. Съществуват и доказателства, че седмици преди състезанията, атлетите се хранели само с месо, за да подобрят постиженията си. И точно както при съвременните Олимпийски игри, всяка допинг програма трябва да остане "тайна". Това се постигало с помощта на съдиите и жреците, които осигурявали нужната дискретност.

В историческите извори съществуват данни и за вземането на стимуланти в Древен Рим – от гладиаторите и състезателите с двуколки. На състезателните коне редовно се давала медовина – алкохолна напитка, направена от мед, от която се смятало, че конете тичат по-бързо. Подобно на олимпийските атлети гладиаторите също приемали разни съмнителни субстанции  като халюциногенни вещества, за да се справят с травмите на арената. За да избегнат умората и нараняванията, те често взимали стрихнин, защото за разлика от гръцките спортисти, те не се състезавали за слава, а за живота си.

Както и по време на съвременните Олимпийски игри, и в древността атлетите, уловени, че взимат забранени вещества, получавали сериозни наказания. На измамниците се забранявало до живот да участват в игрите, а имената им, както и тези на членовете на тяхното семейство, се гравирали върху каменни пиедестали, които поддържали бронзови статуи на Зевс в естествен ръст. И днес можете да видите тези пиедестали покрай входа на Олимпийския стадион в Олимпия, Гърция (там са се провеждали игрите между 776 пр. н. е. и 394 г.).

Днес може би бихте казали, че паричните и предметни награди оправдават победата на всяка цена и вероятно славата е главната цел в живота на много атлети. Не сме убедени, че днешните ценности, прокламирани по време на съвременните Олимпийски игри (като честната игра и колегиалността) са важали през Античността – вероятно това са просто идеализирани романтични представи за миналото.  

по статията работи: Величка Мартинова