Отношение към суеверието в лечението по българските земи преди освобождението ни от османско иго, 2 част

От 1873г.

Баенето, врачуването и изказването на заклинания са суеверни лечебни способи, които били доста разпространени сред нашите предци, живели под османско владичество. Най-често с лечебна цел се изказвали определени фрази, адресирани към „злия дух”, който се е загнездил в тялото на болния. Всъщност, в обреда не смисълът и съдържанието на фразата е основният фактор на въздействието, а съвкупността от цялостната обстановка, мърморенето на думи и жестовете на „лечителите”. „Славата” на баячите за техните „безотказни” лечебни постижения, разнасяна от мълвата или подставени лица имала немалки заслуги към съществуването на медицинските суеверия по нашите земи от 15 до 18 век.

Пример за обред, в който има суеверна основа е описан от Ст. Ватев в „Материали по народна медицина в Бъргария”. Тази глава е описана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, публикуван през  1905 година.

Според Ст. Ватев този обред произхожда от Ловешко и се извършва непосредствено преди раждане на дете. Когато жената усети родилните болки , тя целува мъжа си по челото, а той я потупва три пъти с калпака си по корема. Ако жената е с престилка, той развързва престилката, натопява пръстите на дясната си ръка в съд с вода и поръсва жена си по корема, дава й да си измие лицето и да пийне от тази вода, а след това, за да повика бабата (акушерката). Когато дойде, бабата също я потупва по корема с билката богородична ръчица, която е потопена във вода. Акушерката измива жената с тази вода, дава й да пийне от нея и казва: „Аз ще ти помогна на св. Богородица с ръцете, а не с моите”.

Този сложен и на пръв поглед безсмислен обред има за цел да подготви психически бъдещата майка за болезнените часове, да я успокои и да й вдъхне смелост, търпение и доверие в добрия завършек. Този ритуал е необходима подготовка за жената преди сериозното изпитание, което много често е завършвало катастрофално за нея или детето поради невежеството на бабите и тя не е могла да не знае за опасността.  Подготовката за раждането е претворена в обреди, приравнени към културното и емоционалното ниво на родилката.       

Някои български просвещенски автори осъзнавали опасността от съществуването на подобни суеверни лечебни методи. Те се борили против вярванията в съществуването на вили, самовили, змейове в във възможността за злонамерено болестотворно въздействие, известно като урочасване. Израз на несъгласието им е публикуването на отворено писмо до Екзарх Йосиф. То е поместено в българския емигрантски вестник „Право” през 1873 година. В него, авторът му Васил Чолаков призовава българското духовенство да  предприеме действия срещу разпространението сред народа на зловредните езически вярвания. Българската интелигенция се стремила да обедини усилията си с духовенството, за да се бори с опасното разпространение на суеверията.

Към 1 част >>>

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина