Съпоставка между съвременните изследователски методи и експериментите на Иван Павлов

От 1955г.

От времето на руския физиолог Иван Павлов в науката са настъпили големи промени. Днешните изследователи са склонни да използват сложни технологии, за да изследват клетъчните и субклетъчните механизми, отколкото да работят по методите на Павлов с непокътнати и „нормални” животни. В много страни, включително и Съединените щати, ограниченията  при използване на животни за опитни цели възпират учените да извършват предпочитания от Павлов тип изследвания.

Учените, които работят с непокътнати нормални животни, често разчитат по-скоро на методите за получаване на изображения, отколкото на хирургичните интервенции. Заради всичките тези причини днес има малко учени, владеещи хирургичните методи, ползвани от Иван Павлов. Пояснителните модели на храносмилането и  процесите в главния мозък, които намираме в съвременната научна литература, обикновено значително се  различават от схемите на Павлов.

Обаче завещаното от Павлов на науката продължава да бъде извънредно съществено. Едно свидетелство да това в САЩ е действащото Павловско дружество, основано през 1955 година от учени, обединени от интереса си към методите и идеите на Павлов. Срещите на дружеството съберат заедно специалисти от различни научни области, които прилагат методи и концепции, произхождащи от тези на Павлов, за изследване на разнообразни обекти , като например паметта, стреса, пристрастяването към наркотиците, сърцето и кръвното налягане, храносмилането, процесите на стареене и формирането на личността.

Днешните учени, които работят върху храносмилането, рядко използват метафората на Павлов за храносмилателната система като сложен химически завод, но реално приемат основните му разсъждения, че тази система реагира чувствително на разнообразни дразнители. Те също са съгласни, че физиологичните фактори и нервната система играят важна роля в храносмилателния процес. Фактически се оказва, че в нашето тяло след главния мозък най-голямото струпване на нерви е в стомаха. Но още по времето на Павлов е открит и трети важен фактор за храносмилането – ендокринните жлези. Съвременните физиолози, които се занимават с храносмилане, често се позовават на „психо-невро-ендокринния комплекс”, ръководещ храносмилането.

Голяма част от знанието, завещано ни от Павлов е валидно и днес. Неотдавна журналистката, пишеща за науката Долорес Конг интервюира в Съединените щати голям брой учени, които в изследванията си черпят опит от основните идеи и методи на Павлов. Карън Колинс, професор по физиология в колежа „Маунт Хольоук”, отбелязва, че според нея „информацията от първостепенна важност, която Павлов е събрал, е, че психичните процеси оказват дълбоко въздействие върху физиологичните функции на тялото –независимо даваме ли си сметка за това, или не. Неврофизиолози и психиатри продължават да разкриват ролята на условните рефлекси за пристрастяването към различни вещества, при регулиране на кръвното налягане и телесната температура и за функционирането на нервната система.

Като пионер в тези научни области, Иван Павлов би се гордял с постигнатия прогрес в тях. Вероятно не би се изненадал, че някои от идеите, които е защитавал така пламенно, сега са отхвърлени.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов