Травматичното детство и множеството заболявания на Ейбрахам Линкълн

От 1809г. до 1865г.

Акценти

Ейбрахам Линкълн и до днес е смятан за един от великите и успешни президенти на Съединените американски щати. Неговото убийство през 1865 г. хвърля страната и света в дълбок потрес, съжаление и притеснения. Но още преди това трагично събитие приближените му и гражданите на САЩ забелязват притеснителни промени в здравословното му състояние, които, съчетани с физически и физиологични особености, пораждат различни предположения доколко президентът е в добро здраве. И до днес продължават теориите от какви здравословни проблеми е страдал Линкълн.

Травматичното детство и заболявания като възрастен

• Малария и измръзване на краката
• Малария за втори път
• Сифилис
• Синдром на Марфан
• Тежки депресии
• Скарлатина
• Жертва на домашно насилие
• Запек и употреба на хапчета "синя маса"
• Множествена ендокринна неоплазия тип 2В
• Едра шарка
• Спиноцеребеларна атаксия тип 5

Травматично детство и заболявания като възрастен

Ейбрахам Линкълн се появява на бял свят на 12 февруари 1809 г. в бедна, дървена къща близо до Ходжънвил, Кентъки. Има по-голяма сестра и по-малък брат, който умира като бебе. През 1818 г. майка му умира от млечна болест (натравяне след консумация на мляко или млечни продукти, когато крава или овца са яли растение, съдържащо отровата треметол). Така 11-годишната по това време сестра Сара и 9-годишният Ейбрахам остават сираци, а десет години по-късно Сара умира при раждането на първородния си син, което е още едно опустошително събитие за бъдещия президент.

В детството си Линкълн има доста сериозни произшествия, които застрашават дори живота му. С приятели се забавлява на местен водоем, когато играта прераства в опасна ситуация - малкият Ейбрахам почти се удавя, когато друго момче успява да го извади.

Друга случка, която отново поставя живота му в риск, се случва, когато той е на 9 години. Момчето подкарва стар кон към мелница, но нетърпеливо го удря с камшик, за да накара животното да се движи по-бързо. Като резултат получава силен ритник в челото, който го оставя няколко часа в безсъзнание и на прага на смъртта за пореден път.

Линкълн има още едно травматично преживяване, при което отново получава силен удар по главата - през 1828 г. заедно с още един човек плава от Ню Орлиънс към дома с лодка, когато ги нападат седмина мъже с цел грабеж и убийство. Един от тях удря с дебел прът бъдещия президент, оставяйки му белег до живот.

Като млад Линкълн е много сръчен с брадвата и често я използва, но един път едва не откъсва палеца си с нея.

Малария и измръзване на краката

Бащата на бъдещия президент премества семейството от Спенсър Каунти, Индиана, в окръг Мейкън, Илинойс, през 1830 г. През есента всички се разболяват от малария и се лекуват с перуанска кора (хининово дърво) и уиски. Зимата на същата година е особено тежка и младият Ейбрахам има неприятно преживяване с измръзване на краката при опит да пресече река Сангамон. Томас Линкълн отново решава да напуснат селището, като се колебае дали да не се върнат в Индиана или да отидат в ново населено място. В крайна сметка фамилията се премества няколко мили в съседство, но Ейбрахам, който е на 21 години по това време, взима решението да живее самостоятелно и отива в Ню Сейлъм.

Малария за втори път

Първоначално започва да превозва стоки с плоскодънна лодка до Ню Орлиънс. На 23-годишна възраст се впуска в политиката, участва в предизборна кампания за Генералното събрание на Илинойс. След като търпи неуспех в различни търговски дейности, решава да следва право. Пролетта на 1836 г. е много влажна, което създава предпоставка за появата на малария. Линкълн се разболява, поне един месец има симптоми като втрисане и температура, пие "героични дози" хинин и очистително. Смята се, че по същото време момиче на име Ан Рътлидж, което почти става негова годеница, умира вероятно от тиф. Няма категорични доказателства за това, както и за твърденията, че младият Ейбрахам изпада в дълбока депресия.

Сифилис

През 1837 г. взима изпита си за правоспособност в Илинойс, мести се в Спрингфийлд и отваря кантора със съдружника си Уилям Херндън. Превръща се в един от най-успешните и уважавани адвокати в Илинойс. Има силни предположения, че в периода 1835-1836 г. Линкълн се е заразил със сифилис. Тези предположения са подсилени от твърдение на Херндън, който казва, че самият Ейбрахам е споделил това с него.

Синдром на Марфан

Някои изследователи много настойчиво защитават тезата, че Ейбрахам Линкълн е страдал от синдрома на Марфан. Тези подозрения са породени от физическите характеристики на политика - висок ръст, прекалено дълги крака и ръце, дълги тънки стъпала, дълго слабо лице, дълга шия, хлътнали гърди и плоски стъпала, които са типични за страдащите от синдрома. Това обаче не означава, че бъдещият президент го е имал. Лекари коментират, че много други медицински състояния могат да провокират подобни физически данни. Знае се, че човек със синдрома има дълги, тънки ръце, с изящни пръсти, докато отливка на ръцете на Линкълн показва, че те са мускулести и силни. Действително ръцете и пръстите му са по-дълги от обичайното, но ако е страдал от синдрома на Марфан, не би могъл да борави толкова добре с брадва в своята младост.

Тежки депресии

Много статии са посветени на "меланхолията" на Линкълн, но няма убедителни доказателства за това. Според привърженици на теорията президентът е изпадал в няколко тежки депресивни "дупки" - след смъртта на майка си, след кончината на Ан Рътлидж, по време на раздялата и отменянето на сватбата с Мери Тод през 1841 г. (която в крайна сметка става негова съпруга), след смъртта на сина си Уили. Твърденията за депресиите на Линкълн произтичат от наблюдения върху изражението му. Той има нисък мускулен тонус на лицето, което поради тази причина е увиснало и му придава дълбоко тъжен вид, независимо от вътрешното му настроение.

Скарлатина

Предполага се, че през юли 1860 г. Ейбрахам Линкълн боледува от скарлатина, тъй като тогава се оплаква от болки в гърлото, треска, главоболие и неразположение, продължаващо няколко дни. Тогава неговият син Уили е диагностициран със същото заболяване.

Жертва на домашно насилие

Има достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че президентът няколко пъти е жертва на домашно насилие от страна на съпругата си Мери Тод. Те се женят на 4 ноември 1842 г. и имат четирима синове, от които само първородният - Робърт - доживява до старост. Вторият - Едуард "Еди" Линкълн - умира от туберкулоза на 4-годишна възраст; третият - Уилям "Уили" - умира на 12-годишна възраст от коремен тиф, а най-малкият Томас "Тад" Линкълн губи живота си на 18-годишна възраст от плеврит, пневмония, туберкулоза или сърдечна недостатъчност. Мери Тод страда от физически и психически проблеми, които особено много се засилват след смъртта на двамата й сина, а след това и на съпруга й. Тя често получава тежки мигрени, които се обострят след нараняване на главата вследствие инцидент с карета. Освен това се предполага, че може би е имала пернициозна анемия или биполярно разстройство заради чести прояви на гневни изблици и смяна на настроението. Запазени са свидетелски разкази, в които се споменава, че Мери хвърля картофи по Линкълн, гони го по улицата с нож (веднъж) и с метла (много пъти), удря го през лицето и по главата.

Запек и употреба на хапчета "синя маса"

Документирано е, че президентът е използвал т. нар. хапчета "синя маса", които съдържат живак. Той ги е пил преди да бъде избран на тази длъжност и вероятно причината е запек. Общо четирима души от близкото му обкръжение извън семейството свидетелстват за сериозния му проблем в това отношение. Линкълн приема "синя маса" няколко месеца и след това ги спира, защото усеща, че не му влияят добре.

>>> Медицинска употреба на живака през вековете

Множествена ендокринна неоплазия тип 2В

Д-р Джон Сотос изказва предположение, че Ейбрахам Линкълн и няколко членове на семейството му имат наследствен раков синдром, наречен множествена ендокринна неоплазия тип 2В (MEN2B). Тази диагноза категорично допуска, че президентът е имал рак през последните си месеци и убийството му всъщност е прекратило живота му малко по-рано. Също така диагнозата обяснява някои по-особени характеристики на Линкълн според д-р Сотос. Това включва отпуснатото му лице, което околните погрешно приписват на тъга или депресия; дългите му ръце и крака; несъразмерно по-голямата долна устна; умората, главоболието, студените ръце и крака и припадъците му през последните месеци; периодично увисналите му клепачи; запекът и др.

Множествената ендокринна неоплазия тип 2В е генетичен раков синдром. Най-често злокачествените заболявания се срещат или в щитовидната, или в надбъбречната жлеза. Президентът започва да отслабва през 1860 г. Няма писмени данни колко е тежал, след като тогава е избран да застане начело на държавата, но мнозина пишат за влошаването на външния му вид и нарастващата слабост. Направени са отливки на лицето му през 1860 г. и 1865 г., когато е убит, и очевидно се забелязва поразителна загуба на мека тъкан. През последните си месеци Линкълн страда от главоболие, изпотяване, студени ръце и крака, повсеместна умора, гадене и припадъци. Тези симптоми според д-р Сотос са съвместими с феохромоцитом (рак на надбъбречната жлеза). MEN2B се среща много рядко - един на милион души. Изненадващо е, че ако Ейбрахам Линкълн го е имал, е доживял до 56-годишна възраст. И тримата му сина - Еди, Тад и Уили, са имали характерната по-голяма долна устна и дълги крака като баща си. Първородният и най-дълго живял син Робърт е с нормални устни.

Едра шарка

Вече като действащ президент Линкълн посещава Гетисбърг, където произнася прословутата си реч на 19 ноември 1863 г. Връщайки се с влак към Вашингтон, той се оплаква от силно главоболие. В близките дни продължава да не се чувства добре. От 26 ноември до 1 декември от него няма нито една официална кореспонденция. Надраскана бележка от 27 ноември показва треперещия почерк на много болен човек. След известно забавяне е диагностициран с едра шарка. На обществеността е съобщено, че президентът се е разболял от най-лекия вариант на заболяването - вариолоид (varioloid), но това не е вярно. Острата фаза преминава до началото на декември, но президентът се възстановява цял месец и на 1 януари може да се каже, че вече не прилича на болен.

Спиноцеребеларна атаксия тип 5

Друга теория, която някои изследователи считат за много достоверна относно здравето на 16-тия американски президент, е, че той е страдал от генетичното неврологично заболяване спиноцеребеларна атаксия тип 5 (SCA5). Причината да мислят, че Линкълн е боледувал от нея е наличието на болестта при потомци на баба му и дядо му по бащина линия. Характерното за заболяването е нарушаването на способността за ходене и координацията на различни групи мускули. Според д-р Сотос няма доказателства, че Ейбрахам Линкълн или баща му са имали SCA5. Томас Линкълн е живял до 73-годишна възраст и никъде не се споменава да е бил инвалидизиран, а щом той не е имал болестта, рискът при сина му е бил минимален.

Животът е предложил на Ейбрахам Линкълн освен сериозни здравословни проблеми и много лични загуби, които пречупват в даден момент неговия самоконтрол. Убийството му слага край на този живот и на управлението на един мъдър човек, който прави много значими реформи в страната си. Никой не би могъл да каже дали щеше да има дълго време възможност да ги продължи.