Историята на заболяванията и на здравословните проблеми на Джордж Вашингтон

От 1749г. до 1799г.

Акценти

Името на Джордж Вашингтон винаги е придружено от определения като "баща-основател", "баща на нацията" и "първият президент". Командир на Континенталната армия в Американската революционна война срещу Британската империя, с голяма роля в извоюването на независимостта на щатите, единодушно избран за първия президент на САЩ през 1789 г., останал на поста до 1797-а. Той изпълва със съдържание понятия като "президент", "републиканизъм", "мандат", "мирно предаване на властта". Образът на Вашингтон е светиня за американската култура и е увековечен по всякакви начини.

Винаги е представян като физически силен, с неукротима човешка сила. В действителност Джордж Вашингтон често боледува, нерядко страда от сериозни инфекции и то животозастрашаващи. Може би САЩ като държава е имала голям късмет, че здравето на политика е било сравнително задоволително по време на Войната за независимост.

Болестите и здравословните проблеми на Вашингтон

• Едра шарка
• Туберкулоза
• Множество епизоди на дизентерия
• Склонност към депресия
• Стерилен
• Синдром на свръхмъжа
• Загуба на слуха
• Почти смъртоносна пневмония
• Проблеми със зъбите
• Смъртта на Вашингтон, предполага се остър бактериален епиглотит

Болестите и здравословните проблеми на Вашингтон

Вашингтон е роден на 22 февруари 1732 г. в Поупс Крийк, колония Вирджиния. Той е първото от шест деца, като има още четири полубратя и сестри от първия брак на баща си. От 17-годишна възраст близо до самия край на живота си страда от рецидиви на малария, която е ендемична за Вирджиния. По това време вече съществува лечение за болестта, но по някаква причина Вашингтон не е лекуван до 1784 г., когато е 50-годишен. Терапията при заболяването се състояла от използването на т. нар. "перуанска кора" - кора от хининовото дърво, и се прилага още от 1776 г. върху войниците от Революционната армия.

>>> Травматичното детство и множеството заболявания на Ейбрахам Линкълн

Едра шарка

Когато е на 19 години, Джордж и неговият полубрат Лорънс заминават за Барбадос и остават известно време там заради климата, който се предполага, че ще повлияе добре на болния от туберкулоза Лорънс. В същото време Вашингтон се заразява с едра шарка, която изкарва много тежко и която му оставя белези по лицето за цял живот. Заради опита, който има с болестта, по-късно като главнокомандващ на Континенталната армия през 1770 г. заповядва всеки новобранец задължително да бъде ваксиниран срещу вариола, преди да постъпи в армията, което се прави за първи път. Предполага се, че едрата шарка го оставя стерилен.

Туберкулоза

Малко след завръщането си от Барбадос бъдещият президент развива туберкулоза, по-точно туберкулозен плеврит. Безспорно се заразява от своя полубрат, но разболявайки се скоро след едрата шарка, са му нужни две години, за да се възстанови напълно. На 25-годишна възраст отново има друг епизод на плеврит и треска, свързан с дизентерия. Счита се, че туберкулозата на червата води до многобройни случаи на кървава диария през живота му.

Множество епизоди на дизентерия

През 1755 г., когато е 23-годишен, Вашингтон е помощник на британския генерал Едмънд Брадок. Тогава провеждат експедиция срещу французите в Пенсилвания. Джордж развива тежка дизентерия и му е заповядано да не тръгва на похода, но той не се вслушва и последва войската, возейки се в каруца в доста сериозно положение. На 9 юли Вашингтон е в такова състояние, че трябва да завърже възглавница за седлото си, за да язди. Докато армията преминава през широк път през гора, французите и индианските им съюзници ги нападат, обстрелвайки ги, покачени на дърветата. Британците, свикнали да се сражават на открит терен във формация, се паникьосват. Противниците започват масово да ги избиват, Брадок отхвърля предложението на Вашингтон да навлязат в гората и да обърнат ситуацията. Бъдещият президент изоставя два коня, простреляни под него, палтото му е цялото надупчено, Брадок е ранен и той остава единственият, който да ръководи отстъплението. По някакъв начин успява да измине 40 мили в тъмнината, за да повика подкрепление. След битката се връща у дома в трагично състояние, с продължаващи пристъпи на треска и дизентерия до края на годината. През 1757 г. получава тежък рецидив на дизентерия, съпроводен от плеврит и треска. През 1761 г. отново се разболява много сериозна и от малария, и от дизентерия.

Склонност към депресия

Честите здравословни проблеми явно оказват влияние върху Джордж Вашингтон, защото има свидетелства, че той има склонност да изпада в депресия заради болестите си. Споделя, че е преследван от предчувствие за смърт, може би тъй като и полубрат му Лорънс, и баща му умират млади. Томас Джеферсън пише, че Вашингтон във всички аспекти на живота си е "склонен към мрачни опасения".

Стерилен

Известно е, че от брака си с Марта Дъндридж Къстис Вашингтон няма собствени деца. Те се женят през 1759 г., когато той е 26-годишен, а тя 28-годишна вдовица, родила 4 деца по време на първия си брак. Тя не забременява по време на съюза им, който продължава 40 години и като се има предвид предишната й плодовитост, изследователите заключават, че Джордж е стерилен. Някои учени смятат, че липсата на собствени деца може би е била за добро. По времето, когато Вашингтон застава начело на държавата, са съществували предпоставки той да бъде обявен за крал, каквито желания е имало в определени кръгове. Затова отсъствието на наследник може би е предотвратило САЩ да останат република, а не кралство. Високият, снажен и силен Джордж Вашингтон никога не признава дори и пред себе си, че не е способен да има деца. Той вярва, дори и на пределна възраст, че ако Марта почине и той отново се ожени за млада жена, може да има наследник.

Децата на Марта от първия й брак нямат добра съдба. Две от тях умират на 2- и 3-годишна възраст, а останалите две - Марта (Патси) и Джон - си отиват от този свят съответно на 17 и 27 години. Патси е епилептичка и вероятно кончината й се дължи на SUDEP - внезапна неочаквана смърт по време на епилепсия. Джон умира от някаква инфекциозна болест, докато е в армията като помощник доброволец на пастрока си.

Синдром на свръхмъжа

Високият ръст на политика, големите му ръце, стерилитетът, някои черти на лицето му и дори проблемите със зъбите насочват изследователите към предположението, че той страда от синдром, свързан с XYY хромозома кариотип (синдром на свръхмъжа). Въпреки че са налице сериозни аргументи президентът да има синдрома, няма достатъчно убедителни доказателства това да е било така.

Загуба на слуха

Вашингтон има проблеми със слуха и положението се влошава толкова много през 1789 г., че той не може да чуе обикновен разговор.

Почти смъртоносна пневмония

През 1790 г. президентът почти умира от пневмония и в продължение на няколко седмици не може да води държавническите дела.

Проблеми със зъбите

До своята средна възраст Джордж Вашингтон вече не разполага с нито един собствен зъб. За да може да се храни и да изглежда прилично, той разполага с множество протези, изработени от слонова кост и олово, използвани са зъби на прасета, други хора, крави. Грубите и неподходящи изкуствени зъби изкривяват устата му и му правят изражението сурово, което може да се види на различни портрети.

Смъртта на Вашингтон, предполага се остър бактериален епиглотит

Джордж Вашингтон умира през 1799 г. на 67-годишна възраст. Няма категорично доказателство какво причинява смъртта му. Той е в добро здраве, когато започва да се оплаква от дрезгав глас и възпалено гърло няколко дни, след като помага да се измъкне карета от дебелия сняг близо до дома му. Скоро след това се буди през нощта със затруднено дишане, почти неспособен да говори. Служителите му викат лекар, но още преди да го изчака Вашингтон нарежда на един от тях да му пусне кръв, което е редовна практика през 18 и 19 в. Докторът пристига и отново му пуска кръв, след известно време за трети път източва, въпреки несъгласието на вече неизпълняващия длъжността президент.

Повечето изследователи днес смятат, че заболяването, което е причинило кончината на Вашингтон, е остър бактериален епиглотит - инфекция на епиглотиса, който запушва входа на белите дробове по време на преглъщане. След появата на антибиотиците заболяването е рядко, но продължава да се счита за сериозно състояние, когато възникне. Когато епиглотисът се подуе вследствие инфекцията, той блокира въздушния поток към белите дробове и фаталният изход е твърде вероятен.

Лекари и изследователи изчисляват, че около 35% от кръвта на Вашингтон е източена след кръвопусканията, което според тях е ускорило края му. Пациентът е третиран също с каломел (живачен хлорид), еметици (лекарства против повръщане), оцетни пари. Един от тримата лекари до леглото на бившия президент - Елиша Кълън Дик, се противопоставя на честите кръвопускания и предлага трахеотомия. Тази хирургична процедура днес е сочена като потенциално животоспасяваща при епиглотит, но на прага на 19 в. е все още избягвана. Старши лекарят Джеймс Крейк отхвърля идеята на Дик, несмеейки да приложи болезнен (без упойка) и неизпробван експеримент върху иконата на американците, които още тогава го смятат за почти божество и за най-изтъкнатия човек.

Джордж Вашингтон прекарва целия ден в мъчителни опити да диша и да облекчи своето състояние. Лекарите, които са извикани, пробват най-различни средства като топене на краката в топла вода, затоплени трици, гаргара с оцет и меласа, но нищо не му помага и накрая просто всички чакат да свършат мъките му. Той умира между 10 и 11 вечерта на същия ден, на 14 декември 1799 г.