Древните маи са пречиствали вода с филтри с кварц и зеолит

От 1.1.-200г. до 1.1.700г.

В миналото древните маи в процъфтяващия по онова време град Тикал са използвали естествени материали, транспортирани от далечни места, за да създадат водни филтри, смятат учени от Университета на Синсинати (УС).

Изследователите намират доказателства за съществуването на филтрираща система в резервоар за питейна вода, наречен Кориентал – важен източник на питейна вода за племето в северната част на днешна Гватемала.

Археолозите откриват кварц и зеолит в едрия пясък

Екип от археолози, географи и биолози от Университета на Синсинати (УС) се натъква на кристален кварц и зеолит, донесени от много далечни места. Двата материала са открити в едрозърнестия пясък. Кварцът представлява кристално съединение, съставено от силикон и алуминий и тази негова структура го превръща в естествено сито.

В наши дни и зеолитът, и кварцът се използват в системите за филтриране на вода.

Кенет Танкърсли, доцент по антропология и водещ автор на изследването, разказва: „Филтрите са отстранявали опасни микроби, вещества, богати на азот, тежки метали като живак и други токсини от водата.

Интересното е, че филтриращата система на маите е напълно приложима днес, макар да е открита преди повече от 2 000 години.“

Изобретената от древния народ филтрираща система е една от първите в света, смята Танкърсли. Тя датира отпреди 2 000 години, когато подобни инсталации в Европа още не са били познати.

Рентгенова кристалография

Експерти от Колежа по изкуства и науки към УС проследяват пътя на зеолита и кварца чак до стръмните била около Bajo de Azúcar, почти 30 км североизточно от Тикал. Те използват техника позната като рентгенова кристалография за анализ на атомната и молекулна структура на зеолита и кварца в утаечните слоеве на резервоара Кориентал.

В района на град Тикал зеолит се открива най-вече именно във водния резервоар.

Честите суши принудили маите да съхраняват вода за пиене

За маите е било изключително важно да изобретят начин за събиране и съхранение на чиста вода. Тикал и други големи градове са били построени върху порест варовиков терен, който е поглъщал водата през по-голямата част от годината, когато е настъпвала екстремна суша. Тогава хората са страдали от сериозен недостиг на питейна вода.

Професорът по география от УС и съавтор Николас Дънинг изучава древните цивилизации през почти целия си професионален живот. Той е член на екипа, открил предполагаем източник на кварц и зеолит преди 10 години, по време на работа на терен в Гватемала.

Той споделя, че тогава попадат на открит и изложен на метеорологичните влияния вулканичен туф от кварцови зърна и зеолит. Водата е била с добър дебит и по думите му работниците дори са успели да си напълнят бутилките. Сред местните хора тя е известна с това, че е много чиста и приятна на вкус.

Дънинг взема проби от материалите. По-късно неговият екип установява огромна прилика между тях и минералите, открити в Тикал.

Ръководител на дейностите на терен в Bajo de Azúcar и Кориентал е Кристофър Кар, професор от Университета на Синсинати и експерт по географско картографиране в информационните системи. 

Дънинг вярва, че маите са стъпили върху много сложни емпирични наблюдения, които са ги насочили именно към тези два материала за филтриране на водата. В противен случай не биха полагали толкова усилия, за да ги транспортират.

Почетният професор от УС Вернън Скарбъроу, също съавтор на проучването, разказва: „Повечето изследвания върху древните системи за управление на водата са насочени към начините, по които хората по онова време са я съхранявали, събирали и отклонявали. Много по-рядко фокусът е бил върху нейното качество. С настоящото си изследване екипът от Университета на Синсинати прави нова крачка в тази посока, като анализира как хората са успявали да я направят годна за пиене във времена на суша.“

Разбира се, не е лесно да се пресъздаде в детайли животът, навиците и начинът на мислене на цивилизация, живяла преди 1 000 години. Дънинг подчертава, че до този момент са събрали сериозни веществени доказателства, но тепърва предстои да подкрепят хипотезата си с научни факти.

Според Дейвид Ленц, биолог от УС, работата на археолога е да сглобява пъзел с няколко липсващи парченца. Филтриращата система вероятно е предпазвала маите от цианобактерии и други токсини, които биха разболели хората, пиещи от водния басейн. Те са открили, че кварцът и зеолитът им помагат да съхранят водата чиста и за по-дълго време.

Сложни филтриращи системи са съществували и по времето на други древни цивилизации от Гърция до Египет и Южна Азия, но тази в град Тикал е първата през Античността.

Танкърсли пояснява: „Древните маи са живели в тропическа среда и им се е налагало да бъдат новатори. А изграждането на подобна система за пречистване на вода е нещо наистина забележително. Много хора смятат, че индианците в западното полукълбо (Новия свят) не са надарени с прецизната инженерна и технологична мисъл като жителите на Гърция, Рим, Индия или Китай. Но когато става въпрос за управление на водата, маите са били светлинни години пред всички останали народи.“

Откритията на археолозите са публикувани в списание „Scientific Reports.“

Прочетете още: Методи за пречистване на вода, които древните хора са ползвали.