Традиционната медицина на древните маи

От -750г.

Маите са един от най-развитите народи, живели в предколумбова Америка. За нас, европейците цивилизацията на индианското племе е едновременно изключително чужда и непозната, но освен това и интригуваща. От една страна те успяват да създадат централизирана държавност, да изградят стабилна и сигурна инфраструктура между големите градове на империята и да издигнат удивително високи каменни пирамиди, на които да разположат храмовете си. От друга страна не познават сечивата от метал, колелото и селскостопанските животни.

Един от по-малко познатите аспекти от културата на древните маи е тяхната медицина. Разбира се тя има много малко общо с конвенционалната. Тъй като този народ възниква в блатата на полуостров Юкатан, неговите членове се сблъскват ежедневно с най-различни ухапвания, инфекции, хранителни натравяния и дори контузии. За щастие същият мочурлив терен предлага и богата гама от природни ресурси за борба и превенция на гореизброените проблеми.

За медицината на маите научаваме както от записките на конкистадорите и древните индиански писари, така и от наследниците на маите, които и до днес живеят в Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и Белиз. От посочените източници историците са открили, че традиционната медицина в централноамериканската империя следва шест основни принципа.

Първото правило на медиците на маите, наричани шамани или а-мени, че всички хора, животни, растения и предмети са свързани с невидима сила. Това вярване се среща при множество народи от Америка и Азия (включително и при пра-българите). Затова на първо лечителят трябва да намери начин да балансира енергията в болния.

Второто правило на медицината на маите гласи, че човешкият организъм се състои от тяло и душа. Двата аспекта са толкова тясно свързани, че ако материалната част пострада, спиритуалното тяло също се уврежда. Затова шаманът трябва да лекува физическия аспект с физически средства и едновременно с това да призове духове, които да се погрижат за целостта на душата.

Третият основен стълб в медицинската доктрина на а-мените е свързан с цикличността в природата. Добрият лечител умее да се вслушва в естествения кръговрат и по този начин да определя кои билки и лечебни вещества да използва. Маите вярват, че ако усети ритъма на природата, растенията сами „проговарят“ на въпросния шаман.

Четвъртото правило гласи, че по време на лечението няма по-важен или по-незначителен аспект на боледуване. Шаманите не бива да се концентрират върху един симптом, а да третират пациента си по всички възможни методи.

Петото твърдение в медицината на маите е относно пулсът и цвета на кръвта. Според техните лечители най-лесният начин за определяне на естеството на болестта е чрез преглеждане на тези два здравословни фактора.

Последното правило се отнася за топлината на болния. Според шаманите заболяванията се делят на „горещи“ и „студени“. Подобен тип разпределение се среща и в Стария свят, по-специално в доктрината на римския хирург и медик Гален.

Маите наричат „студени“ болести отпадналостта, втрисането и парализирането. „Горещите“ заболявания включват диария, треска, повръщане и т.н. Всеки тип болести се третира чрез приемане на срещуположния тип храна. Така например за отпадналост се пие чай от парливи билки, придружен с люти чушки, а за диария - охладени отвари с освежаващ ефект.

Освен основните шест правила, медицината на маите притежава и други особености и системи, обхващащи няколко отделни сфери. Шаманите и а-мените се занимават с билкарство, хирургия, религия и магически ритуали. Ето и няколко от особеностите на лечението, записани от антрополозите и хронистите в Централна Америка:

Основното класифициране на билките става чрез оцветяването не техните цветове. Цъфтящите в червено растения са подходящи за третиране обриви, рани и изгаряния. Тези със сити венчелистчета са подходящи за успокояване на нервите и третиране на инсомния. Жълтите са подходящи за облекчаване на болки в стомаха и за подпомагане на храносмилането (заради цвета на жлъчния сок).

Шаманите на маите познават множество болести, но до наши дни са достигнали едва 5 описания на медицински състояния. В тях са включени симптомите на кожното заболяване пинта, лайшманиоза, жълта треска и трахома. Тези примери свидетелстват за умението да се разпознават различните болести на базата на техните проявления.

Други чести заболявания, третирани чрез билки, са диарията на гъбичките на краката. Тези два проблема за изключително често срещани в блатистите региони на Централна Америка и до днес. За да се справят с тях, древните маи използват масла, които втриват в кожата чрез масаж. По същия начин се облекчават и симптомите на менопауза, както и болезненият цикъл, проявяващ се при някои дами.

Някои билки се използват само под формата на масла за сауна. Разбира се сауните на маите са доста по-различни от шведските дървени стаи и представляват по-скоро потилни помещения. Тези съоръжения са много важни за лекуване на „студените“ болести, за които споменахме по-горе.

Не на последно място в медицината на шаманите и а-мените стоят хирургическите процедури. Маите изпълняват множество операции, между които трепанация, изрязване на възпалена тъкан с обсидианов нож, наместване на кости и дори съединяване на тъкан. За да зашият отворени рани, лечителите използват човешки косми.

Уменията на маите в денталната хирургия са забележителни. Те не само вадят възпалени зъби, но и изчистват кариесите с миниатюрни каменни свредели, а след това запушват дупката с парче нефрит. Някои от дамите в градовете на централноамериканската цивилизация умишлено заменят или украсяват зъбите си с изкуствени материали, сред които желязна руда, обсидиан, нефрит, тюркоаз и др.

За съжаление голяма част от знанията на тази удивителна цивилизация изчезва под булото на вековете. За това са виновни не само опустошенията на испанските колонизатори, но и естествения упадък на империята на маите. Това, което успява да запази медицинската доктрина жива и до днес е, че лекарствата на шаманите са по-достъпни в някои региони, отколкото медикаментите от конвенционалната медицина. Някои медици и фармаколози дори експериментират с множеството билки, растящи из блатистите долини на Централна Америка.