Трета холерна пандемия

От 1853г.

Не може да има никакво съмнение, че Третата холерна пандемия е толкова унищожителна и мащабна вследствие на комбинирания ефект от временното затишие на инфекцията и паралелното й многократно внасяне от различни места. Изследователят Макнамара твърди, че основните характеристики на Третата холерна пандемия от 1853 г. може да бъдат описани посредством разпространението на болестта.
Освен последиците от заболяването в Персия и Месопотамия през 1852 година, холерата започва да бушува и в Индия, а през 1853 година заразата се разпространява в северната част на Европа, САЩ, Мексико и Западна Индия.

През 1854 година инфекцията продължава взима жертви в някои страни от Северна Европа, но смъртността е особено голяма на юг. Преминаването на войски от Южна Франция през Кримската война, без съмнение става причина за появата на холера в Гърция и Турция. На запад болестта бушува не само в повечето части на САЩ и Мексико, но и в някои от най-западните индийски острови. Холера се появява в Канада и Колумбия. Единствената утеха след бедствията, причинени от инфекцията през 1854 година е, че наблюдения, направени в Англия (от д-р Джон Сноу) ясно показват на хората, които не са обсебени от неблагонадеждни теории и не са предубедени спрямо схващането, че замърсената вода изиграва основна роля в разпространението на холера. Хората бавно започват да осъзнават, че чистата питейна вода е от централно значение за превенцията на болестта.

Освен, че рецидивира през 1855 г. в много от районите, засегнати по време на предходната година, холерата се разпространява и в Индия, причинявайки огромни щети. В Близкия изток инфекцията преминава чрез Арабия в Сирия и Мала Азия. В Африка заболяването засяга Египет, разпространява се в Судан и покрай северния бряг до Мароко, достигайки за пръв път до островите Кабо Верде. В Европа инфекцията прониква в незасегнатите до този момент части на Италия и прилежащите части на Австрия. Северна Америка първоначално бива незасегната, но впоследствие холерна епидемия избухва във Венецуела и Бразилия.

С изключение на Испания и Португалия, Третата холерна пандемия не причинява много смъртни случаи в Европа през периода 1856-1858. Въпреки това, заболяването, върлуващо в Индия става причина за безредици, бунт и военни действия. Холера, която е започнала от изток се разпространява до Индонезия, а през 1852 г. - в Китай и Япония. Само за две години инфекциозната болест се превръща в най-често срещаната причина за смърт в тези страни. Филипините също биват поразени повторно през 1858 г., докато Корея е засегната една година по-късно.

Други забележителни събития от периода на Третата холерна пандемия са разпространението на болестта на цели четири отделни огнища на остров Мавриций, както извършването на оценка на последиците от инфекцията в Източна Африка, за която Занзибар се превръща в отправна точка за разпростирането на инфекцията. Така холерата достига до крайбрежието на Мозамбик и от там - Мадагаскар, Коморсите острови и Уганда.

През 1859 година холерната зараза показа признаци на много по-голяма активност, тъй като индийската област Бенгал преживява повторно инфектиране. От Индия разпространението на болестта поема по "утвърдения" западен маршрут в Персия, Месопотамия, Арабия, достигайки до северозападните части на Русия. Не е сигурно обаче, до каква степен появата на болестотворните огнища по време на Третата холерна пандемия са следствие на „свеж внос” или са причинени от реактивирането на латентни инфекции.

Статията е част от историята на:

• История на холерата