Фактори, допринасящи за разпространението на вариолата

От 1975г.

Опустошителните епидемии от вариола създават силно впечатление и чувство на тревожност сред населението. Цялостната история на едрата шарка изобилства от списъци, съдържащи годините на най-опустошителните епидемии. Важно е да се направи разграничение между различните ситуации (от екологична гледна точка), при които се заражда вариолата.

При първата ситуация, едрата шарка заразява определен район, където не се е срещала никога. По този начин изведнъж се заразяват много хора, а това довежда до зараждане на епидемия, засягаща всички възрастови групи. За съжаление такъв тип епидемии винаги имат много висок коефициент на смъртност. При малките популации, живеещи на изолирани острови (като Исландия или колониалните селища в Северна Америка) инфекциозното заболяване няма как да се разпространи поради липсата на податливо, непреболедувало население. Така едрата шарка поразява единствено наличните общности, но не се разпространява. Подобни епидемии биха се появили, когато едрата шарка е внесена отново и се създадат условия, вирусът да срещне популации, съставени от достатъчен брой чувствително население, което не се е сблъсквало със заболяването.

При втората ситуация, при която се заражда нова епидемия, едрата шарка никога не е изчезвала сред населението. Тя винаги е присъствала като ендемична болест. Такъв е случаят в Европа през 18 век и индийския субконтинент до края на 1975 г. Поради демографски и климатични причини, а в по-късните години вследствие на превантивното ваксиниране броят на чувствителните хора спрямо вариолата намалява. Тези фактори допринасят за сравнително ниското епидемично обостряне, което се проявява в отделни години. По време на едно от последните затишия следва обостряне на заболеваемостта от вариола, но в сравнение с другите епидемии тя е доста по-лека, защото доста от хората са изградили имунитет към инфекциозното заболяване.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата