Филип Дринкър и ролята му в борбата с детския паралич

От 1894г.

Филип Дринкър е американски химик, инженер и изобретател, който безспорно изиграл голяма роля в борбата с полиомиелита в САЩ през миналия век. В края на 20-те и началото на 30-те години на 20-ти век експертът се сдобил с изключителна популярност, измисляйки специална респираторна машина, станала известна с наименованията "изкуствен дроб" и "респиратор на Дринкер ". Вероятно изобщо няма да е прекалено, ако кажем, че изобретението му спомогнало за спасяването на хиляди животи и позволило на много деца да се радват на щастливо детство, независимо от поставената тежка диагноза – детски паралич.

Малко биография

Дринкер бил роден през 1894-та в Хейвърфорд, в щата Пенсилвания. През 1915-та интелигентният младеж завършил Принстънския университет и след това, в срок от две години, изучавал химия в Лехайскийя университет, отново в Пенсилвания. Впоследствие, научните му интереси го отвели в медицинското училище в Харвард, където американецът специализирал в областта, свързана с разработката на медицинска екипировка. От 1921-ва (в някои източници е посочена и 1923-та) мъжът работил в Харвардското училище по обществено здраве. Филип Дринкър безспорно бил учен с "неконтролируемо " любопитство към всичко ново в технологично отношение. По време на професионалния си път той публикувал голям брой научни разработки по темата за индустриалната хигиена, обучавал бъдещи изобретатели и самият той не се уморявал да се обучава.

Респираторът на Дринкер

От началото на двадесети век, съвместно с колегата си Луис Шоу, Дринкър започнал усилена работа по гореспоменатата машина. Тя трябвало да послужи в третирането на болни от полиомиелит, като повлияе положително върху дихателната им мускулатура, често "страдаща" най-много, в резултат на коварното заболяване. Металният респиратор представлявал запечатана камера, в която пациентът лягал в цял ръст. Тя побирала тялото му, като само главата оставала отвън. Чрез автоматична трансформация в атмосферното налягане, машината помагала на болния да диша по-добре. На практика, апаратът възпроизвеждал движенията на дихателните мускули и диафрагмата, което било уникален по своя замисъл произведение на инженерния ум. 

За пръв път устройството било тествано през 1928-ма на осемгодишно момиченце, страдащо от детски паралич. Интересното е, че детето било в кома и специалистите успели да го съживят, лекувайки го във въпросната камера. Въпреки че малко по-късно девойката починала от пневмония, успехът на експертите бил признат и славата за него бързо се разпространила. През 1930-та, с избухването на епидемия от полиомиелит, нуждата от "изкуствения дроб" нараснала употребата му била масова.

По време на Втората световна война Филип Дринкер служил на армията, търсейки адекватни решения за здравословните и хигиенни проблеми в редиците на военните. А след войната, специалистът станал консултант на Комисията за атомна енергия.  

Повече от тридесет години американският химик бил редактор в специализираното печатно издание "The Journal of Industrial Hygiene", а през 1942-ра той бил избран за президент на Американската асоциация по индустриална хигиена.

В по-късен период, респираторът му бил модифициран от други специалисти, а за медицински нужди се появили различни негови "реплики".