Хомо ергастер - африкански Хомо еректус или нов вид

Хомо ергастер (Homo ergaster) е названието на вкаменелости, които имат изключително близки характеристики с Хомо еректус, но се различават по своето местонахождение. Докато фосилните останки на Хомо еректус са открити в Източна Азия, тези на Хомо ергастер се намират в Африка. Не всички палеоантрополози възприемат това разделение и класифициране на двата вида, някои все още използват термина африкански Хомо еректус за ергастер.

Учените, които приемат съществуването на двата вида, считат Хомо ергастер за общ прародител, от който произлизат две групи, еволюционно развили се в Хомо еректус и в Хомо сапиенс.

Времевият период на земния слой, в който са разкрити вкаменелости на Хомо ергастер, е определен чрез изследвания и той показва, че видът е живял преди 1,5-1,9 млн. години. През годините са откривани находки, които някои учени присъединяват към тези ранни хора и така се получава изместване на датировката на 700 000-2 млн. години.

Названието Хомо ергастер е провокирано от откритите близо до останките големи каменни инструменти. Произходът на името е от латинските думи "homo" и "ergaster" и означава "човек работник".

Откриването на Хомо ергастер

Основни черти на вида

Начин на живот на Хомо ергастер

Откриването на Хомо ергастер

Още през далечната 1975 г. се появява предположението, че може би учените трябва да заговорят за нов вид. Поводът е долна челюст (кат. номер KNM-ER 992), намерена през 1971 г. от Бернард Нгенео в Кооби Фора, Източна Туркана, Кения. Костта е определена като принадлежаща на Хомо хабилис в онзи момент. Но четири години по-късно Вратислав Мазак и Колин Гроувс се усъмняват в класификацията заради уникалните характеристики, които притежава вкаменелостта, а именно "по-лека", не толкова масивна структура на челюстта и по-малки по размер предкътници и кътници. По-късно KNM-ER 992 е приет за типов екземпляр на вида. Същите тези черти палеоантрополозите откриват и в група фосилни останки, които са определени като ранни форми на Хомо еректус от Африка. Всички те вече са прекласифицирани като Хомо ергастер. Оттогава са разкрити нови находки от този вид и той вече съдържа представители от женски и мъжки пол, млади и възрастни индивиди.

Едни от важните екземпляри, носещи характерните черти, присъщи за вида, са:

• "Момчето от Туркана" - скелет на 8-10-годишно дете, открит от Камоя Кимеу в Нариокотоме, Западна Туркана, Кения, през 1984 г. Интересните факти около находката са, че момчето е живяло преди 1,5 млн. години, на тази възраст вече е достигал 160 см и близо 90 на сто от скелета му е възстановен, което дава отлична възможност на палеоантрополозите да получат информация за размера, развитието и пропорциите на вида. Скелетът подсказва, че момчето е имало високо и стройно тяло, дългите крака позволявали широк разкрач, носът бил по-изпъкнал и обемът на черепа бил по-голям.
• Частичен череп SK 847 - намерен е през 1969 г. от Роналд Кларк в Сварткранс, Южна Африка. Заедно с него са открити и множество останки от вида Парантропус робустус, както и каменни сечива и изгорени кости. Предполага се, че инструментите са изработени от Хомо ергастер, а що се отнася до изгорените кости, не е сигурно дали те са резултат от контролиран от ранните хора огън или от естествено възникнал.
• Череп на възрастна жена, намерен от Бернард Нгенео и Ричард Лийки през 1975 г. в Кения, показва, че женските представителки на вида са имали по-малко "здрави" черти спрямо мъжките индивиди.
• Череп KNM-ER 42700 - принадлежал е на млад възрастен, живял преди 1,5 мл. години. Палеоантрополозите се натъкват на него през 2000 г. в Илерет, Кения. Прави впечатление, че обемът на мозъка му е много малък - близо 691 куб. см. Това дава основание да се смята, че представителите на Хомо ергастер са били с различни физически размери, отделно мъжките са били много по-големи от женските, което озадачава учените. При проучването на черепа се откриват характеристики, които са били присъщи само за Хомо еректус в Азия, като ръба на теменните и челните черепни кости. Смесицата от белези, типични за Хомо еректус и Хомо ергастер, премахва разликата между двата вида според палеоантрополози и поставя отново въпроса дали трябва да са два отделни вида.
• Таз от жена BSN49/P27 - намерен в Гона, Афар, Етиопия. Възрастта му е определена на 1,8 млн. години. Интересното при него е, че явно той е принадлежал на много ниска женска, около 130 см, което изненадва учените. Размерът и формата на таза подсказват, че тя е можела да роди бебе, чийто мозък да е 30-50% от размера на мозъка на възрастен. Това дава довод на палеоантрополозите да смятат, че скоростта на растеж на мозъка в утробата е била подобна на скоростта, с която се е развивал при съвременния човек, но през първите няколко години от живота се е забавила до скорост, която е междинна между шимпанзетата и днешните хора.
• Фосилни отпечатъци - само едни други отпечатъци са останали като доказателство за изправеното ходене на нашите предшественици - тези в Лаетоли, оставени от австралопитеки. За разлика от тях тези в Илерет, Кения, са най-старите известни свидетелства за съвременна анатомия на стъпалото на човек. Размерът и формата подсказват, че вероятно са оставени от Хомо ергастер и това ги превръща в най-старите запазени отпечатъци на представители на човешкия вид. Датирани са на 1,5 млн. години.
• Някои учени причисляват откритите в Дманиси, Грузия, вкаменелости към Хомо ергастер. Въпросът е все още спорен, но не може да се отрече, че те са от огромно значение, тъй като останките са най-ранното доказателство за появата на ранни хора от Африка в Евразия преди 1,75 млн. години.

Основни черти на вида

Въпреки че чертите, с които разполага Хомо ергастер, изглеждат доста напреднали в еволюционно отношение, той все още притежава комбинация от характеристики, присъщи и за видовете от рода Хомо, и за маймуноподобните ни предци.

• На височина видът е сравнително строен, с дълги крака, макар че се срещали и негови представители, които са с много нисък ръст. Женските индивиди били средно 130-160 см, с широки бедра, а мъжките достигали и до 180 см. По-големият ръст вероятно се дължи на адаптация за по-добро охлаждане на тялото (по-голямата площ позволява по-бързо охлаждане) в по-топла, суха среда.
• Окосмението значително намалява, дори учените предполагат, че косата почти липсвала, което отново е свързано с охлаждането на тялото.
• При гръдния кош се наблюдава промяна - той вече не е конусовиден, както при по-ранните видове, а с формата на бъчва, подобно на съвременните хора. Измененията в гърдите, раменете и талията позволяват баланса на тялото да стане по-добър и Хомо ергастер да могат да бягат.
• Средният размер на мозъка на вида е бил близо 860 куб. см. Черепът вече е по-куполен, по-висок. Представителите на ергастер обаче са запазили вдлъбнатините зад очните кухини (умерено посторбитално свиване). Но все пак е започнал процесът на промяна, тъй като мозъците на ранните хора постепенно се увеличавали и затова черепите им се заобляли и посторбиталните стеснения лека-полека ставали все по-малки.
• Лицето още е издадено навън, но по-малко, отколкото при по-ранните ни предшественици. Дъгата над веждите е доста отчетлива, наблюдава се и бразда между веждния ръб и челото. За първи път структурата на носа започва да прилича на човешката.
• Челюстите са по-къси и не толкова мощни, но още не може да се говори за наличието на брадичка, тъй като предната част на долната челюст все така е наклонена назад, както при по-ранните ни предци. Зъбите притежават характеристики, които са присъщи и за маймуноподобните видове, и за съвременните хора. Това личи в подреждането на зъбите - страничните редове са по-раздалечени в задната част на челюстта в сравнение с предната. Кучешките зъби приличат на тези на днешните хора по размера и формата си - къси и тъпи, а не остри. Кътниците също се приближават до вида на човешките - по-малки са от моларите на по-ранните ни предшественици.
• Тазът е подобен на днешните хора и сравнително по-тесен, за разлика от този на австралопитеките, по-специално Австралопитекус афаренсис. Тази му форма спомага за по-ефективното ходене на два крака.
• Открити прешлени от Хомо ергастер, по-точно шийни прешлени, подсказват, че гръбначният мозък на вида е бил по-тънък в сравнение с нашия днес. Обяснението на учените е, че вероятно видът е можел да говори много ограничено, защото не са били налични нервите, които са нужни за контрола на дишането по време на говор.
• По отношение на крайниците краката на Хомо ергастер са по-дълги от горните крайници, което се различава от по-ранни видове. Наблюдава се подобни на днешните хора пропорции на крайниците. Способностите за катерене по дърветата вече не се прилагат, изчезнали са и са заменени от стабилно двукрако ходене, с широк разкрач. Видът може да изминава дълги разстояния, за разлика от предшествениците си.

Начин на живот на Хомо ергастер

Според находките, намерени сред вкаменелости на Хомо ергастер, видът е проявявал значителни промени в поведението си спрямо по-ранните представители на родословното дърво.

• Съществен елемент от неговия бит са били каменните инструменти. Този ранен човек е използвал и изработвал подобия на ръчни брадви, сатъри и кирки. За направата им взимали един каменен къс и го заостряли от двете страни. Така се получавали по-здрави сечива, които дълго време оставали остри, за разлика от по-старите инструменти, изработвани по по-примитивна технология. Микроскопско изследване показва, че Хомо ергастер са прибягвали до използването им при обработване на кожи, месо, кости, от които извличали костен мозък, за клане на големи бозайници и за обработване на дърво. Учените смятат, че новата технология е дело на Хомо ергастер, който е обитавал Африка, и тя се явява по-висок клас в сравнение с по-простите сечива, използвани от Хомо хабилис например преди близо 1 млн. години. По-късно Хомо хайделбергенсис също продължават да прилагат тази технология и я разпространяват в Евразия. Инструментите, направени по нея, са известни в научните среди като каменни инструменти от Ашел. Наименувани са на предградието на Амиен Сен Ашел (St Acheul) във Франция, край което за първи път са намерени подобни сечива през далечната 1800 г.
• Има доказателства, че огънят е познат и използван от предците ни още преди 1,5 млн. години за готвене и осигуряване на топлина, но не се знае дали това използване е било контролирано. Сред фосилните останки на Хомо ергастер палеоантрополозите са открили въглени, изгорели кости и земя. Доклад, публикуван в Current Anthropology на 4 август 2011 г., разисква находки в пещерата Уондъруерк (Wonderwerk) в Южна Африка, свързани с огъня. Според него контролираното използване на огъня вероятно е било прилагано още преди 1,7 млн. години. Този извод е направен на база открити стратифицирани отлагания, които съдържали обгорели камъни, кости и пепел, по които личали повтарящи се изгаряния. Заключението на учените е, че може би Хомо ергастер редовно са палили огън, на който са готвели и около който са се събирали заедно.
• Палеоантрополозите са намирали доказателства, че видът е полагал грижи за ранени или болни членове на групата, но нито един от откритите скелети не е бил погребан, т.е. не са извършвали погребения.
• Живели са в малки социални групи, обединени от семейни връзки. По-ранни видове също били групирани около един доминиращ мъжки индивид, но при Хомо ергастер тази структура постепенно е изоставена.
• Изследванията и проучванията на вкаменелостите показват, че темповете на развитие при ергастер за били по-бавни в сравнение с тези на съвременните маймуни (по-продължителен детски период), но не и толкова, колкото при днешните хора.
• По отношение на храненето се предполага, че видът е консумирал храни, които се нуждаят от по-малко дъвчене, тъй като зъбите му били по-дребни спрямо тези на по-ранните видове. Може би са обработвали растителните грудки, които са се срещали в сухата савана. Структурата на скелета на ергастер сочи множество промени - по-тесен таз, различна форма на гръдния кош. Всичко това води след себе си други изменения - по-малки черва в сравнение с видове като Австралопитекус афаренсис. В комбинацията с по-голям мозък тези промени водят до нуждата от повече енергия и по-питателна храна и затова консумацията на месо е увеличена.

Необходимо е повече време и повече находки, за да се установи точно каква е позицията на Хомо ергастер спрямо останалите видове от рода и през какви еволюционни пътища са преминали всички.