Хомо хайделбергенсис - ловецът с дървено копие

Хомо хайделбергенсис (Homo heidelbergensis) е вид, който се е зародил в Източна и Южна Африка, но негови популации достигат до Европа и евентуално до Азия (по-специално Китай). Времевият период на неговото съществуване е преди 200 000-700 000 години.

В началото на неговото откриване учените са го определяли като Хомо еректус, Хомо неандерталенсис или са го наричали архаичен Хомо сапиенс. С напредването на годините и с намирането на все повече фосилни останки палеоантрополозите се убедили, че този представител на ранните хора напълно заслужено може да се отдели като самостоятелен вид.

Проучването на вкаменелостите на Хомо хайделбергенсис е довело до съвременното становище, че от него възникват регионални различия, които водят до развитието на европейската популация Хомо неандерталенсис (неандерталците), а в Африка ранни хора от Хомо хайделбергенсис са еволюирали в Хомо сапиенс. Това се доказва от направено сравнение между ДНК на неандерталец и ДНК на съвременен човек. Изследването показва, че двете линии са се отделили от общия си прародител около 350 000-400 000 години.

Фосилни останки, открити в Европа, все още нямат изяснен статут, тъй като имат особени белези, които ги поставят в ролята на междинни звена. Учените не знаят към кой род да ги причислят - към по-ранните Хомо хайделбергенсис или към по-късните Хомо неандерталенсис. Такива примери са Хомо антесесор (Homo antecessor) и Хомо цепраненсис (Homo cepranensis).

Откриването на Хомо хайделбергенсис

През далечната 1907 г. работник в кариера се натъква на долна челюст в с. Мауер, което се намира близо до Хайделберг, Германия. Костта направила впечатление с много голямата си и тежка структура, но с малките, подобни на човешките, зъби. Челюстта е датирана на 400 000-600 000 години. Германският учен Ото Шонтензак пръв описва находката и я наименува Хомо хайделбергенсис, заимствайки от името на града Хайделберг.

В доста по-късни години видът успява да убеди учените, че заема стойностно място в човешкото родословно дърво. Това става благодарение на откриването на множество фосилни останки, които притежават междинни характеристики на по-ранни и по-късни наши предци. Подобни важни вкаменелости са:

• "Кабве" или "Броукън хил 1" - череп, явяващ се първата вкаменелост на човешки прародител, намерена в Африка. Открит е през 1921 г. в Кабве (преди се е наричал Броукън хил), Замбия. Характерните черти на индивида били широко лице, полегато чело, дебели извити вежди и обем на мозъка над 1200 куб.см. Проведените изследвания, които да определят възрастта на черепа, показват, че вероятно е на около 300 000 години. Друга интересна следа е забелязан кариес, причинил абсцес, който е разградил костта на горната челюст. Преди развитието на селското стопанство преди близо 10 000 години, когато предците ни започват да консумират нишестени храни и повече захари, е било много необичайно да се появи напреднал зъбен кариес при ранните видове.
• Салдана - черепен покрив, намерен през 1953 г. в Еландсфонтайн, Южна Африка. Наблюдават се големи прилики между нея и "Броукън хил 1", изразяващи се в наклонено чело, големите дъги на веждите и вертикална задна част на черепа, а не заоблена.
• Arago и Arago 21 - долна челюст и череп, изровени в пещерите край Таутавел, Франция, през 1964 г. Черепът е почти цялостен, но е изкривен. Все пак учените установили, че той принадлежи на млад мъж, на около 250 000-400 000 години. До вкаменелостите палеоантрополозите намерили хиляди кости от различни животни и каменни сечива.
• Boxgrove 1 - вкаменелост на пищялна кост (тибия), открита в Боксгроув, Западен Съсекс, Англия, през 1993 г. Костта е унищожена от двата си края от хищник, но останалото от нея показва, че индивидът, на който е принадлежала, бил по-здраво сложен от днешните хора. По задната част на тибията се спускат големи ръбове, там са се захващали мускулите към костта. Тяхната големина е доказателство, че ранният човек е имал много големи и мощни мускули на краката.
• В Гран Долина, Атапуерка, Испания, учени разкриват вкаменелости на минимум 6 индивида. Техните останки са датирани на 800 000-1 000 000 години, което ги превръща в най-старите човешки кости, открити в Европа. Все още не е уточнено със сигурност дали те принадлежат на ранна и променлива популация на Хомо хайделбергенсис или съдържат достатъчно характерни особености, за да бъдат отделени в нов вид Хомо антесесор.

Основни характеристики на вида

Фосилните останки на Хомо хайделбергенсис се отличават с характеристики, които са междинни между тези на Хомо ергастер и Хомо неандерталенсис или Хомо сапиенс. Мъжкият представител на вида бил средно с височина 175 см и средно тегло 62 кг, а женският - ръст от 157 см и тегло 51 кг.

Видът се характеризира с голям мозък - 1250 куб. см, 1,9% от телесното тегло. Челните и париеталните (теменни) му дялове са увеличени, което вероятно означава нарастване на сложността на органа.
Особеното при челюстите е, че те са по-къси в сравнение с тези на по-ранните видове. Някои от представителите имали празнина (ретромоларно пространство) зад мъдреците, докато при други тя липсвала или била минимална. Долната челюст е мощна, към нея се прикрепвали силни дъвкателни мускули. При Хомо хайделбергенсис не се наблюдава издадена, заострена брадичка, което е типично и за по-ранните видове. Подредбата на зъбите има параболична форма - извити отпред и разперени към дъното на устата. Като големина зъбите били по-малки от зъбите на предшествениците, но все още по-големи от тези на съвременните хора.

Краката на Хомо хайделбергенсис са сравнително дълги, което ги приближава до Хомо сапиенс, докато при неандерталците долните крайници били къси. Също така самите кости на хайделбергенсис били много плътни и силно издадени.

Начин на живот и културни атрибути

Хомо хайделбергенсис произлиза от Африка и оттам негови популации се разпространяват в Европа преди 500 000 години, възможно е и в Южна Азия. В промеждутъка преди 600 000-200 000 години климатът в Африка и Европа е преминавал през топли и студени фази. Преди 300 000 години настъпва ледников период, пустинята Сахара не допуска преминаването между Африка и Евразия и това поставя в изолация популациите, населяващи ги. Така се появяват и регионалните различия между тях.

При Хомо хайделбергенсис могат да се посочат много новости по отношение на бит и начин на живот, които не са били изявени при по-ранните хора. Това е видът, който овладява в пълна степен огъня, освен каменни инструменти изработва и дървени копия, с които вече рутинно ловува големи животни като носорози, елени, коне, хипопотами. Следите по животинските кости и находките в близост до човешките вкаменелости подсказват, че Хомо хайделбергенсис са се кооперирали при клането и обработването на убитите екземпляри.

Може би най-забележителното е, че той е първият, който започва да строи прости убежища и заслони от дървета и камъни. Учените предполагат, че от животинските кожи е изработвал дрехи, особено живеещите в по-студените райони. Липсват преки доказателства за това, тъй като не са запазени подобни изделия.

Въпросите, на които все още им липсват отговорите

Учените все още нямат отговор на следните въпроси:

• Действително ли Хомо хайделбергенсис е обитавал Африка, Европа и вероятно Азия във времевия диапазон от 1,3 млн. години допреди 200 000 години? Може ли да са няколко вида, като H. antecessor, H. cepranensis и H. rhodesiensis?
• Повечето палеоантрополози са обединени под мнението, че Хомо хайделбергенсис е прародител на наши род Хомо сапиенс. Обаче кой е предшественикът на самия Хомо хайделбергенсис?
• Кои са поведенческите и културни приспособявания, които са улеснили вида да оцелее в по-студен климат?
• Имали ли са различните популации на хайделбергенсис свое собствено уникално поведение или анатомични адаптации?