Суеверие за червеното лечение на вариола

От 1930г.

„Ишино” вероятно е първата книга, описваща странна практика за сигнализиране наличието на болни от вариола хора. При нея задължително се слагали червени пердета в стаята на заболелите от едра шарка. Тази практика продължава и през 17 век, когато европейски лекар съобщава, че японските медици "... смятат, че е изключително важно пациентите с едра шарка да бъдат повити с червена тъкан, покриваща плътно тялото”. Когато едно от децата на императора се разболява, медиците настояват не само стаята, но и леглото на детето да се обзаведат в червено, а всички лица, които се приближават до него, трябва да бъдат облечени в червени дрехи.

Нетрадиционното лечение на пациенти, болни от вариола изисква около леглото на заболелия да бъдат окачени червени хартия и. Тази традиция се спазва в Китай, Индия, Турция и Азия Грузия и дори в Западна Африка, където богът, покровителстващ едрата шарка (Сопона), се изобразява в червено.

В европейските страни „червеното лечение” се практикува от 12-ти век насам. Когато френският крал Чарлз V (управлявал 1364-1380) се разболява от вариола започва да носи червена риза, чорапи и воал. Английската Кралица Елизабет I също е увита в червено одеяло по време на боледуването си от едра шарка през 1562, а подобни лечебни процедури се прилагат от лекари и европейски монарси.

Червеното лечение получава научна обосновка от Финсен, който твърди, че терапията с червена светлина на пациентите с едра шарка намалява пораженията по кожата и белезите, а по-късно разработва и правила за правилното лечение с еритротерапията. Той формулира тези правила през 1930 г., въпреки че Рикетс, Байълс и Шамбърг коментират, че терапията е безполезна.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата