Американски шоумен спасява хиляди недоносени деца чрез „Люпилнята за бебета“

От 1903г. до 1942г.

В самото начало на 20-ти век нюйоркският квартал Кони Айлънд е център на живите забавления. Хора от целия град се стичат ежедневно на малкия полуостров, за да гледат циркови изпълнения, екзотични танцьорки и акробати, или за да се повозят на люлките тип гондола и влакчето на ужасите. През 1903-та година между множеството от сергии, салони, стрелбища и щандове отваря врати една малко по-странна атракция. На табелата на сградата пише „Инкубатор за деца, влезте, бъдещият президент може да е изложен тук“.

Всъщност зрелището представлява зала с кувьози, в които лежат недоносени кърмачета. Шоуто е базирано на принципа „посмешище“ (англ. - freak show). Единствената разлика е, че зрителите не наблюдават хора с най-различни телесни аномалии, а преждевременно родени бебета, които просто си стоят в поддържащите живота апарати.

Причината за успеха на атракцията е, че в началото на 20-ти век кувьозите не се използват в нито една болница в САЩ. По това време американските лекари смятат, че недоносените деца са резултат от некачествените гени на родителите. Официалният термин за тях е „слабачета“. Затова гледката на тези деца, настанени в апаратите, е като извадка от фантастичен филм за жителите на Щатите.

Самият собственик на странното изложение е обвит в мистерия европеец, пристигнал незнайно кога в Новия свят. Сценичното му име е Мартин Коуни. Той твърди, че е роден в Германия и получава медицинско образование в най-елитните немски университети, а след това чиракува на покойния френски педиатър Пиер-Констант Будин. Шоуменът твърди още, че кувьозите са дело на учителя му, който праща чирака си да използва машините за спасяването на американски недоносчета.

Всъщност много малко неща в историята на господин Коуни са истина. Той наистина е роден в Германия, но няма никакво медицинско образование, тъй като пристига като емигрант в Щатите едва на 18 години. След като успява да събере известен капитал, находчивият европеец купува няколко кувьоза и наема зала в известния с множеството си развлечения нюйоркски квартал. Дори частта от разказа за Пиер-Констант Будин не е вярна, тъй като първото изложение на апаратура за спасяване на живота на недоносени деца е направена от инженера Александр Лион.

Въпреки липсата на каквото и да е медицинско образование, Мартин Коуни се научава да работи с кувьоз, както и да се грижи за преждевременно родени деца. За целта той ползва услугите на няколко медицински сестри, както и на жена си, която е лекар. Всъщност шоуто на германеца е най-профилираното заведения за обгрижване на недоносени бебета в страната.

Първоначално Коуни не осъзнава това, но само след няколко години много родители, както бедни, така и богати, започват да носят преждевременно родените си рожби при него. Пристигат хора от цялата страна, някои от тях дори са готови да платят на шоумена да вземе децата им в атракциона си. Не е известен нито един случай, в който германецът е взел пари от родител, за да лекува детето му.

След 30-те години на 20-ти век Мартин Коуни започва да работи със своя приятел - медикът Джулиъс Хес. Хес, който е по-млад от шоумена, е силно заинтересован от разпространението на кувьоза из американските болници. Затова двамата организират множество изложби на животоспасяващите уреди във всички по-големи градове в САЩ. Първоначално мероприятието има по-скоро цирков характер, но постепенно успява да привлече вниманието на медиците и се превръща в търговски панаир.

Само за няколко години познатата от десетилетия в Европа апаратура започва да се разпространява из американските акушерски домове и педиатрии. По това време Коуни е достатъчно богат, за да може да се оттегли от шоубизнеса и да се наслаждава на делото си.

Историята на Мартин Коуни завършва с горчиво-сладък финал. Малко преди да се оттегли, германецът инвестира по-голямата част от спестяванията си в последно шоу, което обаче не се радва на особен зрителски интерес. В резултат на това инвестициите му изгарят и находчивият мъж е принуден да изживее последните си години в нищета. От друга страна почти четирите десетилетия, в които изложението на недоносени бебета съществува, спасява живота на около 7000 деца, някои от които доживяват чак до 21-ви век.

В наши дни много педиатри наричат Коуни „Истинския баща на американската неонатология“ в знак на признателност към неговия принос в развитието на медицината и медицинската апаратура в Щатите.

Редактор: Георги Динев