Приносът на Стефан Тарние за развитието на акушерството

От 1857г. до 1891г.

Още в началото на своята медицинска кариера д-р Стефан Тарние проявява интерес към пуерпераления сепсис, който е причината за високата смъртност при родилките в болниците. Това е тема и на неговата дисертация, която представя пред членовете на Медицинската академия през 1857 г.

Той забелязва, че в лечебните заведения умират 13 пъти повече жени, следствие споменатата инфекция, отколкото извън тях. Тарние правилно преценява, че причината за болестта е заразата, причинена от лошата хигиена и недостатъчните грижи за родилките.

Въвеждане на високо ниво на хигиена

Въвеждането на стриктни санитарни мерки и изолиране на заразените се оказват подходяща практика, която дава резултат. Смъртността от пуерпераления сепсис на пациентки в болница "Матерните", където работи д-р Тарние, от 93 на 1000 за периода от 1870-1880 г. спада на 7 на 1000. В следващите години по тази причина не умира нито една от пациентките на лечебното заведение.

През 1870 г. медикът стига до извода, че поддържането на постоянна температура в повечето случаи е достатъчна за оцеляването на недоносените бебета. Перинаталните грижи са изцяло променени под неговото ръководство. В болница "Матерните" се въвеждат масово кувьози.

Масова употреба на кувьози и антисептичен спрей

Тарние нарича кувьоз инкубаторната ясла, открита по това време. Описанието на първото такова устройство прави през 1857 г. Жан-Луи Денсе. Тарние създава прототипи за болница "Матерните" през 1881 г., вдъхновен от наблюденията си на инкубатор за птици. По това време кувьозите представляват дървени кутии със стъклени капаци и отделения, които се затоплят от бутилки топла вода.

Без да е първооткривател на инкубаторите, медикът първи започва да ги използва масово при грижите за преждевременно родените, като по този начин снижава детската смъртност с 28 %, и то само за три години. Конструкцията на кувьоза е подобрена от д-р Овар. Неговият вариант, заради достъпната си цена и опростения си дизайн, има широко разпространение по света, включително и в следващия 20 век.

В практиката си д-р Тарние се възползва от опита на английския медик Листър. Французинът за първи път въвежда в родината си използването на спрей с карболова киселина за антесептична превенция, както и техника за изключването на перитонеума при цезарово сечение. Изследванията си за пуберпуларната треска публикува през 1886 г. За приноса му в медицината той и колегата му Оливър Холмс са отличени като почетни доктори на университета в Единбург.

През 1889 г. д-р Тарние става клиничен професор към Парижкия университет. Освен множество публикации, редактира учебници по акушерство, включително и Атласа по акушерство на Леноар, като пише и своя "Трактат за изкуството на раждането" (Traité de l'art des accouchments).

Усъвършенстване на хирургически инструменти, използвани в акушерството

Френският медик проявява и рационализаторски дух, като помага за усъвършенстването на много хирургически инструменти, използвани по това време в акушерството. Той проектира щипци (носещи неговото име), които позволяват на опериращия да дърпа главата на бебето по оста на таза, независимо от положението й в тазовия канал. При боравенето с щипците на Тарние се изисква много по-малко сила от лекаря, отколкото до онзи момент, а инструментът оказва по-малко компенсиране на главата на плода и тъканите на майката.

Базиотрибът е друг уред, изобретен от Тарние. Той комбинира предимствата на цефалотриба на Бодлолок с тези на краниокласта на Симпсън. Инструментът се използва за редукция на главата при извличането на мъртвия плод, когато трябва да се спасява животът на родилката.

Медикът разработва метод за раждане с помощта на вътрематочен балон, който предотвратява разкъсването на мембраните при хирургичната интервенция. Важни изследвания прави и при наблюденията си върху пъпната връв и асфикцията (задушаването) при ражданията.

През 1891 година д-р Стефан Тарние е избран за президент на Медицинската академия, което е поредното признание за огромния му принос в развитието и утвърждаването на нови практики и стандарти в областта на акушерството.

Статията е част от историята на:

• История за живота и делото на Стефан Тарние